Телена ута

Телената ута е престилка, носена от младите жени в селата на севернокарнобатския край. Изработена е от лита вълнена тъкан (преплитат се две основни и две вътъчни нишки). На червен фон с лъскава тел са избродирани основно геометрични фигури – зигзаги, триъгълници и ромбове. Да, заради лъскавата нишка, наречена „тел”, тя е „телена”, а едно от множеството названия на престилката е „фута” (или „ута”).

Телената ута е престилка за млада булка - запасват я на невестата в деня на венчавката, за да я носи в първите години на брака си. Ярка и разпознаваема, тя придава особено празничен вид на костюма. В Подвис твърдят, че „Булка без телена ута не мой”.
Всяка престилка като част от традиционното женско облекло, несъмнено, е знак – бележи произход (населено място), социален статус, семейно положение. Различни са престилките за малко момиче, за мома, готова да се омъжи, за млада булка, за стара жена. Отличават се още по тъкан, цвят, везба, орнаменти, по допълнителните елементи – дантела, ширити, кадифе, помпони, пискюли, ресни, гайтани, монети и мъниста. Има едноплати престилки, двуплати с вертикален съединителен шев и двуплати с хоризонтален съединителен шев.

Тя е дреха, макар и с елементарна кройка, тя е и украса на женското облекло. Спорен остава въпросът за употребата й при определени женски дейности (готвене, чепкане на вълна, предене и т.н.) Когато меси хляб, домакинята винаги е с престилка. При селскостопанска работа в някои райони се използва престилка, в други –не. Въпреки конкретното си предназначение, престилката има своя символичен смисъл – да предпазва, да е преграда към външния свят.
Обикновено младите жени носят по няколко престилки една върху друга (напластени). Тълкуванията за това са различни: да им топлят; да правят прекалено слабите булки по-пълни, т.е.по-хубави (според тогавашните разбирания); няколкото престилки са пожелание за повече деца в контекста на сватбената обредност.
Всъщност, „утите” към „дипленика” или „чукмана” в Карнобатско са няколко вида: алена, телена, бяла, бабчена, кафезлиена, тестемелена. Носят се поотделно или по 2 или 3 заедно, най-вече в зависимост от възрастта.
Най-старинна тук е червената престилка, част от празничното облекло на младите невести. В селата Лозарево и Костен я наричат „дюс алена”, а в Подвис и Прилеп – „ачик алена”. Тя е от тънка лита тъкан, светлочервена, с бели кенари в двата отвесни края. Ушита е от два плата, широки по 40 см., съединени с вертикален шев. В долния й край е пришита домашно плетена бяла или жълта дантела.
М. Черкезова отбелязва, че от края на ХІХ век алената ута променя украсата си, „като се обогатява чрез орнаментирането със сърма (жълта тел)”. Това е вече телената ута.
Знайно е, че съчетанието на червено и златно е типично за младите булки.Червеното пази, носи здраве, жизненост и любов.Златното също отблъсква злото и дава сила.

Ширината на престилката остава около 80 см., а дължината й е изравнена с края на полите на сукмана.Тъканта се опъва на гергеф и върху плата се бродират проточени бодове – по 7 бода през 2 основни нишки. Извезаните върху гладкото червено поле геометрични фигури са подредени диагонално или шахматно, наричат ги различно: месеци, капки, муски, ребъре и др. Ромбът присъства в декорацията неслучайно – символизира женското начало и е поличба за плодородие.
Долният край на утата е украсен със силно стилизирани геометризирани растителни мотиви – предимно цветя, клонки и дръвчета. Към орнаментите от сърма за колорит са извезани с цветни вълнени прежди и по-дребни елементи. Престилката завършва с няколко ръчно плетени дантели, като най-долу е пришита широка бяла дантела, над нея – нищелка с пулчета и по-тесни памучни или копринени дантели. На кръста се опасва с пращи, изплетени от вълнени конци.

Използвана литература:
1. Велева М.Г., Лепавцова Евг.Ил. –„Български народни носии”, т.3.,изд. на БАН, София,1979г.
2. Черкезова М. – „Традиционни народни т ъкани и облекло в Карнобатския край”от „История и култура на Карнобатския край”, т.3, Изд. на БАН, София,1993г.

Автор: Росица Топалова, уредник в отдел „Етнография”

Снимки:
Престилки („Ути”) от фонда на Етнографския музей
2537 – телена ута от село Подвис
2662 – телена ута от село Огнен
3163 – телена ута от село Невестино