Монета на Гай Юлий Цезар

Монета на Гай Юлий Цезар (Caius Julius Caesar)
от Aquae calidae – Бургаски минерални бани

Автор: Мирослав Класнаков

Археологическият обект Aquae calidae е предоставил на съвременната наука огромно количество паметници от древността. Поради различни причини, голяма част от тях все още остават необработени, а информацията за останалите е поместена в много, но различни по тематика, научни и научно-популярни публикации. Повечето от съхранените находките принадлежат на античния и средновековен (а и на съвременния) нумизматичен материал. Те са изработени от мед, бронз, сребро, злато и различни съвременни сплави за производство на монети.

При почистването и каптирането на минералния извор през 1910 г., от работници и хидро-инженери, са открити между 3000 и 4000 монети.
При пресъхването и почистването на минералния извор през зимата на 1994 г., от работници и археолози на РИМ-Бургас, са открити над 350 монети.
При провеждането на археологически проучвания през 2008-2015 г., за всеки отделен сезон са откривани по няколко стотин екземпляра, като общото число е над 1000 монети.

Периодично през целия XX век, а и до днес, по различни поводи в музеите постъпват монети с местопроизход от Aquae calidae.
Днес монети от Aquae calidae се съхраняват във фондовете на няколко български музея и различни нумизматични колекции по света. РИМ-Бургас притежава завидно количество от този нумизматичен материал (от V в.пр.Хр. до управлението на последните турски султани, а и по-късно), който сега е в процес на обработка и систематизиране.

През зимата на 1994 г., при почистването на извора, е открита и една сравнително рядко срещана в съвременните българските земи, сребърна монета. Представлява денар на знаменития римски пълководец, държавник и пожизнен диктатор Гай Юлий Цезар (102/100-44 г.пр.Хр.).

Описание на монетата (обр. 1):
Държава: Римска република.
Година на емитиране: 49/48 г.пр.Хр.
Монетарница: Подвижна военна монетарница.
Материал: Сребро.
Номинал: Денар.
Диаметър: 19 х 19 мм.
Дебелина: 2 мм.
Тегло: 3.85 г.
Аверс: Изобразени са четири жречески символа:
Първият символ представлява Simpulum – малък съд/черпак с дълга дръжка, използван при жертвоприношения, за възлияния с вино, мляко или други течности, които се изсипвали върху главата на жертвата.

В нумизматичната литература това изображение е интерпретирано и като Culullus – съд с форма на ритон или рог на изобилието за вино, мляко или други течности.
Simpulum или Culullus е символ на Върховния държавен жрец (Pontifex Maximus) и Весталките (Virgines Vestales).
Вторият символ представлява Aspergillum (Sprinkler) – приспособлеие с форма на четка (метличка) за пръскане (ръсене) с течност (светена вода).
Третият символ представлява Axe – брадва.
Четвъртият символ представлява Apex (Priest’s hat) – шапка на жрец, изработена от заострено или овално парче от кора на маслиново дърво, основата на която е обвита с вълна.
Четирите символа са заобиколени от зрънчест кръг.

Реверс: Изобразен е слон с вдигнат хобот в ход надясно, тъпчещ дракон/змия. В отреза под него има надпис: [CA]ESAR.
Изображението и надписа са заобиколени от зрънчест кръг.
Тази монетна емисия е описвана от няколко изтъкнати автори, проучвали подробно римското републиканско монетосечене. За годината на нейното емитиране са посочени няколко възможни варианта, но повечето съвременните изследователи приемат датировката 49/48 г.пр.Хр., предложена от Michael H. Crawford: Roman Republican Coinage I-II. Cambridge, 1974; p. 461; Table. LII, 22, 443/1.
Екземпляри от този тип са окрити в съкровищата Cadriano, San Cesario, Carbonara, San Giuliano, Morrovalle, Surbo и др. По-любопитно в случая е, че това е първата военна емисия на Цезар, и че върху нея за първи път е изписано и името му върху монети.
Интересни са и посланията на изображенията, които имат връзка с живота и военно-политическата кариера на Цезар, а и до голяма степен с историческото развитие на Римската република.
Върху аверса са представени жречески символи. Още през 86 или 84 г.пр.Хр. под покровителството на Гай Марий (157-86 г.пр.Хр.), женен за леля му Юлия Цезарис (130-69 г.пр.Хр.), Юлий Цезар става жрец на Юпитер. Скоро след това, през 82 г.пр.Хр., диктаторът Луций Корнелий Сула (138-78 г.пр.Хр.) го лишава от жреческия сан. През 63 г.пр.Хр., в конкуренцие срещу Квинт Лутаций Катул (120-61 г.пр.Хр.) и Публий Сервилий Ватий (122-44 г.пр.Хр.), Юлий Цезар е избран за Pontifex Maximus.
Върху реверса е представен слон, тъпчещ дракон/змия. Общоприетата интерпретация на това изображение е, че тук с метафора е представена борбата между доброто и злото – Цезар и римските легиони, изобразени като слон (доброто), смазват галите, изобразени като дракон/змия (злото).
Съществуват и други тълкувания, като всяко от тях е подкрепено с различни по вид и степен на достоверност аргументи, част от които са свързани с идеята за по късна датировка на тази военна емисия.
Една от другите възможни интерпретации има пряка връзка с когномена (прозвището или третото име в класическото римско мъжко име) „Цезар” и по-точно, че Гай Юлий е убил слон в битка (от мавритански: слон = caesai).
Другата възможна интерпретация е, че слонът върху монетите на Цезар има връзка със слонът от монетите на Публий Корнелий Сципион Назика (95-46 г.пр.Хр.) (обр. 2; Crawford 459/1), по-известен в историята като Квинт Цецилий Метел Пий Сципион (отявлен противник на Цезар!). По време на втората Пуническа война (218-202 г.пр.Хр.), неговият велик предшественик Публий Корнелий Сципион Африкански (235-183 г.пр.Хр.), пленил няколко бойни слона и от това събитие фамилията приела изображението на тези животни върху своите монети. Изображение на слон има върху монетите на Гай Цецилий Метел Капрарий (160-102 г.пр.Хр.) (обр. 3; Crawford 269/1), а също и върху монетите на Квинт Цецилий Метел Пий (130-63 г.пр.Хр.) (обр. 4; Crawford 374/1), който е баща на Квинт Цецилий Метел Пий Сципион.
Третата възможна интерпретация е, че по време на Галските войни (58-51 г.пр.Хр.) Цезар на два пъти нахлува в Британия (през 55 и 54 г.пр.Хр.). При тези военни кампании римската армия пренесла на острова и слонове. От това събитие тези животни са се появили и върху монетите от първата военна емисия на Цезар.
Четвърта възможна интерпретация е, че в битката при Тапс (46 г.пр.Хр.), част от гражданската война между Цезар и Помпей, V легион „Чучулигите” (Legio V Alaudae) устоява на атака от бойни слонове на цар Юба I (85-46 г.пр.Хр.) и от там легионът получава емблемата си – слон. Legio V е създаден през 52 г.пр.Хр. лично от Цезар с негови финансови средства. Съставен е от чужденци, а прозвището му „Чучулигите” идва от „крилатите” шлемове на галските легионери.

1 Денар на Цезар от Aquae calidae, емитиран през 49-48 г.пр.Хр.


2 Денар на Публий Корнелий Сципион Назика, емитирана през 47-46 г.пр.Хр.
http://www.wildwinds.com/coins/imp/scipio/caecilia47.9.jpg


3. Денар на Гай Цецилий Метел Капрарий, емитиран през 125 г.пр.Хр.
http://www.wildwinds.com/coins/sear5/s0145.html


4. Денар на Квинт Цецилий Метел Пий, емитиран през 81 г.пр.Хр.
http://www.wildwinds.com/coins/sear5/s0301.html

Повече информация за монети от Aquae calidae виж:
Филов 1910: Б. Филов. Находки в Айтоските бани. – Известия на Българското археологически дружество, І, 1910, 216-217.
Филов 1911: Б. Филов. Айтоските бани. – Известия на Българското археологически дружество, ІІ, 1911, 283-284.
Герасимов 1946: Т. Герасимов. Антични монети с контрамарки от Долна Мизия и Тракия. – ИБАИ, ХV, 1946, 51-81.
Герасимов 1955: Т. Герасимов. Преполовени антични монети от Aquae calidae. – Известия на Археологическия институт, ХХ, 1955, 579-581.
Карайотов, Кияшкина, Господинов 2000: Ив. Карайотов, П. Кияшкина, К. Господинов. Бургас. Вечното пристанище. Бургас, 2000, 26-38.
Paunov 2015: E. Paunov. The Coin Assemblage from the Sacred Spring of Aquae Calidae in Thrace: Main Problems, Patterns and Conclusions. – Известия на Бургаския музей. Том 5. В памет на Цоня Дражева. Бургас, 2015, 245-255.
Класнаков 2015: М. Класнаков. Византийски златни монети от Акве калиде (Бургаски минерални бани) – сезон 2012. – Известия на Бургаския музей. Том 5. В памет на Цоня Дражева. Бургас, 2015, 271-273.