Магда Пушкарова

Магда Пушкарова е родена през 1920 г. в гр. Малко Търново в семейство на бежанци от Одринска Тракия. Всички в семейството й пеят: братя, сестри, родители. Много от песните, които по-късно влизат в репертоара й научава още като дете от близките си.

Гласът на Магда Пушкарова е уникален – леко приглушен, отличаващ се с индивидуалност и неповторимост. Нейното пеене не може да се сбърка с пеенето на друга народна певица. Песните й са красиви и жални, какъвто е бил и животът на бежанците от Одринска Тракия.

През 1951 г. е избрана за солистка на Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев”. Заедно с народната певица Вълкана Стоянова те са едни от основателките на ансамбъла. В златния фонд на БНР се съхраняват над 100 нейни песни.

На Международния фолклорен фестивал в Бургас през 2005 г. на Магда Пушкарова е връчена наградата „Нестинарка ”за принос в областта на народното изпълнителско изкуство.
През 2006 г. посмъртно се издава книгата „Чародейката на Странджа”, която съдържа 86 песни от репертоара на певицата, лично подбрани от нея. Едни от най-известните й песни са: „Тудору, Тудору”, „Що не ме ожениш, мале”.

Магда Пушкарова умира през 2006 г. на 86 г., но остава в историята на народното ни изпълнителско изкуство като един от златните гласове на Странджа.

„Където и да съм пътувала по света
Странджа е била в очите ми,
странджанската кръв е пулсирала в сърцето ми
и все странджански песни съм пяла” /Магда Пушкарова/

"...Що не ме ожениш мале,
що не ме задомиш -
малък ли ме имаш, мале,
или аджамия.
Или пари нямаш, мале,
къща да ми сториш,
къща чардаклия.
Ни те малък имам, сине
нито аджамия.
Алтъните ще си продам,
къща ще ти сторя,
ама ми е мъчно, синко,
нали сме бежанци,
чужди сме чуждинци, синко,
рода си нямаме
сватбари да дойдат, синко
дар да ги дариме..."

<module="youtube" id="806CU5GIsxA" width="700" height="400">

Красимира Дубарова – Отдел „Етнография” – РИМ Бургас