Игрите от старо време, част I

Игрите от старо време или идеи как да се забавляват децата без „модерни“ играчки
ЧАСТ ПЪРВА

За родените преди Демокрацията, ваканциите и игрите след училище имат друго измерение. Напоследък из интернет пространството много се припомнят игрите от нашето детство. Да, за нас (родените до 1989 г.) да играем навън до тъмно, сами, беше нещо нормално. Всеки казваше някоя игра и веселбата започваше. После другия и така докато се изморим.
Днес в света на технологиите децата сякаш са забравили да бъдат деца или ние не сме им показали. Лятната ваканция вече започна и наред с ходенето на плаж, родителите, бабите и дядовците имат не леката задача да забавляват дребосъците. Ще ви предложим няколко идеи буквално извадени от архива на Етнографската експозиция при РИМ Бургас.

• Стражари и апаши – играчите се разделят на две групи. Групата на „апашите“ бяга, а групата на „стражарите“ ги гони. След като „стражарите“ хванат и последния от групата на „апашите“ двете групи разменят местата си. Периметъра или границите на играта могат да бъдат различни от около няколко блока до цялата махала, ако се играе на село.

• Челик – играе се от по-големи момчета. Челикът е къса пръчка с дължин 30-40 см, която е подострена в двата си края. Често се прави усукан, за да може да лети. При чилика има една къса пръчка наречена чимка и една дълга около 1-1,5 м, с която се удря чилика. Играе се от двама души или две групи. Изкопава се дупка в земята, а от двата отбора се избира играч, който да започне пръв. Първият играч се е избирал с помощта на дългата пръчка, като единият хваща пръчката от долния край, другия над него и така се редуват докато единият от играчите стигна върха на пръчката. Играта започва като се слага челик върху дългата пръчка и се хвърля на горе. Противниковият отбор се стреми да хване пръчката. Ако пръчката се хване, играчът „изгаря“ (отпада от играта). Това действие се повтаря от играч от другия отбор. Ако пръчката не се хване, тогава дългата пръчка се поставя напреки на дупката и се цели с челика, за да бъде изкаран от играта играч от другия отбор. След като се извади играч от противниковият отбор, челикът се поставя в дупката, а с дългата пръчка се подхвърля на горе и се удря с друга пръчка. Противниковият отбор пак се стреми да хване пръчката. Има определена черта, над която трябва да мине пръчката. Ако челикът не е хванат и мине чертата, изгаря играч от противниковия отбор. Ако не могат да уцелят пръчката, играчите имат право на три опита.
• Харман челик или челик сопа – разновидност на предната игра „челик“. Чертае се кръг с диаметър 2,5 – 3 метра. Челикът се удря от ръба, като противникът се стреми да го хване. Ако челикът не бъде хванат изгаря играч от противниковият отбор. Ако се хване челикът, играч от другия отбор се стреми да уцели с челика начертания кръг, като в същото време кръгът се пази от играч от противниковия отбор, който цели да отбие челика със своята пръчка.
• Джур акман /македонска/ - също наподобява челик. Чертае се кръг с големина около 1 -1, 5 метра. Използва се троен чилик от дърво и дълга пръчка около метър. В кръга се поставя акмана = челика, който се опира с трите си разклонения и се цели с пръчката. Играчът, който хвърля пръчката, цели да удари акмана и да го изкара извън кръга. Играч от другия отбор пази акмана и има задължението след като е ударен акмана и е издигнат във въздуха, да го хване и сложи в кръга и да бяга да нстъпи пръчката на противника. Ако пазачът успее, преди играчът да я вземе, то играчът изгаря. Играчът изгаря също и когато при удара пръчката му излезе извън определената черта зад кръга. Поради споровете, които е предизвиквала тази игра, често пъти се е играела до тъмно.

Във втората част, ще ви разкажем какви са били игрите на децата в града. Весела ваканция! Изключете компютрите, таблетите и се забавлявайте с приятели!

Пламена Кирова – гл. уредник
Отдел „Етнография“ РИМ Бургас

НА, отдел „Етнография“ а. е. 226, с 1-2
Изображения: Илия Зайков, Златка Асенова „Играчка – плачка. Български народни игри и играчки за деца“, Художник – Борис Ачков