Берое овата

Проблемът за разпространението на чужди видове не е нов за екологията. Черно море е басейн с ниска соленост и това е причина за пониженото биоразнообразие и ниската му съпротивляемост към нахлуването на чужди организми. Пренесени случайно те се развиват бурно в местните условия, тъй като нямат естествени врагове, които да ограничат популациите им. Пренасянето на чужди видове най-често става чрез корабите, с баластните им води или полепнали по корпуса. Така те изминават големи разстояния и се разселват далеч от естествения си ареал. Самите те имат широка екологична пластичност, лесно се приспособяват и бързо се размножават. новите видове застрашават местните видове като заемат местообитанията им.

Така в далечната 1997 г. е открит нов, чужд вид по северното крайбрежие на Кавказ. Два месеца по-късно, през октомври, е забелязан и по българското крайбрежие близо до Шабла. Това е берое овата (Beroe ovata) – представител на тип гребенести. Това са единични, свободно живеещи морски организми с прозрачно тяло, планктонни видове. На размер достигат до 16 см. Тялото им е с форма на мехче и както при медузите е изградено от два пласта клетки (екто и ендодерма). Между тях има неклетъчна материя наречена мезоглея. За разлика от другите гребенести е оцветена в бледо розовожълто.

Основните органи за придвижване са 8 реда гребенести пластинки, характерен белег дал името на типа. Те бият синхронно по водата и действат като весла. Предпочитат топли и спокойни води. При вълнение потъват в дълбочина. Движат се на стада.

През нощта излъчват ярка студена светлина, дължаща се на погълнати светещи бактерии. В Черно море попадат пренесени от атлантическото крайбрежие. Храни се с други видове ктенофори, включително и мнемиопсис лейди – друг инвазивен вид от тип гребенести, проникнал в Черно море в началото на 80-те години на миналия век. Колкото повече храна има, индивидите стават повече и по-големи.

Днес масовото му размножаване съвпада с края на лятото, когато биомасата на мнемиопсис лейди достига своя максимум.

д-р Светла Далакчиева