В югозападния ъгъл на средновековния град Русокастро са открити следи от производство на луксозни стъклени предмети.

Намерени са камъни с полепнало по тях стъкло, производствен брак, части от поти, както и суровина – части от калъпи стъкло със зелен и син цвят. Според археолозите, в момента те се намират в непосредствена близост до работилници за производство на гривни, кандила и други стъклени съдове. Според добитите до този момент данни, тези ателиета са функционирали в рамките на XIII – самото начало на XIV в.
Производството на стъкло има древна история. Първите данни за него идват от Месопотамия и Египет към 3-2 хил. пр. Хр. Около I в. пр. Хр. сирийските майстори правят революция в производствения процес, изобретявайки тръбата за вдухване, чрез която продукцията става много по-евтина и стъклените предмети вече не се ползват само от елита, но и от масовите потребители. През късната античност и средните векове Византия е един от водещите производители на луксозно стъкло, включително и за църковна утвар и прозорци. В края на XIII в. особено прочуто става венецианското стъкло, произвеждано на остров Мурано. Броят на стъкларите там е достигал до 8000 човека.
Стъклото се добива от чист кварцов пясък, сода и варовик, нагрети в диапазона около 1400-1600 градуса. То обаче може да се формова на много по-ниска температура – около 600-800 градуса.
Към настоящия момент археолозите допускат, че в Русокастро са произвеждани стъклени предмети именно от готово, вече извлечено от кварцовия пясък стъкло.
В днешните български земи следи от стъклопроизводство са открити в Преслав, Търново, Берое и др.
Сигурните данни за стъклопроизводството в Русокастро са още едно доказателство за статуса на този средновековен град като голям градски производствен център през XIII и XIV в.
Разкопките в него се изпълняват от Регионален исторически музей – Бургас. Те са финансирани от Министерски съвет на Република България и Община Камено.
От 2025 г. Русокастро е в списъка на приоритетните за Република България археологически обекти за нуждите на националния културен туризъм.

Comments
comments powered by Disqus