Пътят на свободата към Бургас

Наближаването на 3 март някак „естествено” ни настройва на „любородна” вълна. Четем и слушаме за храбрите опълченци и непобедимите „братушки”. Връщаме се към далечната зима на 1877 г. и митичните и снегове, към нечовешките подвизи на издържливост и състрадание, за да осмислим отново, че пътят към свободата не е лек.

1854 - Литография Сисери и Беноа по рисунка на Durand-Brager

В Бургас обаче ожесточени битки не са се водили, не е имало обсадени крепости и хиляди жертви. Колкото и да търсим „неразкрити” факти за този важен исторически момент - не можем да го направим по-различен отколкото е.

Но Бургаският край също има своята горчива история в търсене на свободата. Много преди 1877 г. в същия 19 век, тук протичат важни исторически събития, оставили съдбоносен отпечатък върху крайбрежното население.

През 19 в. Русия води няколко войни с Османската империя, които имат огромно значение за българите и Бургаския край. Военната операция от 1828 г., планирана в синхрон с имперските интереси на Русия към Проливите и Северното Причерноморие, протича почти изцяло на българска територия. След овладяване на всички крепости и пристанища около Бургаския залив, Бургас, завзет на 12-24 юли, е превърнат в основна база за продоволствие и боеприпаси и Главна квартира на главнокомандващия фелдмаршал Дибич. [shrink] Направените постъпки и акции, от българите в региона, за съвместни, с руската армия освободителни действия, са осуетени от самите руски офицери. Освобождението на България в настоящия момент, не влизало в плановете на руския император. Така, успешният за Русия, но безрезултатен за българските въжделения за избавление изход от войната, се отразява катастрофално на Бургас и региона. Страхът от последствия от страна на османското правителство, стремежът към свобода-лична и религиозна, предизвиква изселването на повече от 150 000 души християнско население от Югоизточна България в Бесарабия и довежда до демографски срив. Бургас опустява, почти всички българи от града, повечето семейни, никога не се връщат по родните си места. Картината се променя едва след края на Кримската война, 1856 г., когато привлечени от перспективите на пристанищния град, много българи от вътрешността на страната и чужбина идват в Бургас. Тяхната амбиция, възможности и нараснало самочувствие променят малкото провинциално градче и го превръщат в динамичен европейски град, град на свободния избор.

1829-1830 - V.Sayger,C. et A.Desarnod

Днес, 6 февруари е празник в Бургас, в който се отдава почит на загиналите за освобождението ни руски войници. И с право. Мисълта ми обаче все се връща към мирните жертви на войните, чиито разбити съдби са не по-малко достойни за преклонение.

Иванка Делева - уредник, отдел „История”

Тагове: