Приключиха археологическите проучвания на крепостта Русокастро за 2014г.

През периода 07.Х.-08.Х.2014 г. се подновиха археологическите проучвания на [url=http://www.burgasmuseums.bg/index.php?tab=arch&lang=bg&page=encyc&enc=poi&eid=26]крепостта Русокастро[/url], които през 2012 и 2013 г. бяха спрени поради липса на средства. Разкопките през тази година бяха финансирани от Министерството на културата на Република България, фондация „Русокастрон” и Община Камено. Те бяха организирани от РИМ-Бургас с научен ръководител бургаския археолог Милен Николов.

Проучванията имаха за цел довършване на работата при укрепения проход и кулата-кладенец, които се разкриха през 2009 и 2010 г. Проучена беше цялата южна част на прохода. Тук се откри още една бойна кула с ширина 8.2 м., пред която посредством стъпала се е преодолявала голямата денивелация от Русокастренска река към северната стена на крепостта. Проучени бяха и двете стени на прохода-източна и западна до точката, където са били унищожени от взривовете на кариерите, добивали оттук чакъл за военното летище в с. Равнец през 60-те години на ХХ в.

Проучванията на кулата-кладенец в най-ниската част на прохода доведе до неочаквани открития. Стана ясно, че дебелината на стените й са цели 2.9 м. – едни от най-монументалните градежи в Южна България. Външните й очертания не са правоъгълни, както е вътрешността на самия кладенец, а са най-вероятно с петоъгълна форма, като челото на кулата опира буквално в главния път, водещ от с. Русокастро към с. Желязово.
[shrink]
При разкопките са добити изключително ценни находки. Освен богатата колекция от монети, се откриха още и няколко бронзови апликации от колани, които категорично се свързват с ранносредновековната българска култура.
Тези находки за пореден път потвърдиха голямото значение на Русокастро не само през периода на Второто българско царство, но и през ІХ-Х в. На практика, подобни коланни апликации, които са чести находки в Плиска, Преслав и изобщо в Североизточна България, а в Южна България се откриват единствено в Русокастренската крепост.

Докато се извършваха археологическите проучвания, жителите на с. Желязово предоставиха на специалистите множество находки, открити от тях при земеделската им работа. Една от тях е от особена важност. Тя е открита при обработка на градина на ок. 400 м. от кулата-кладенец. Става въпрос за оловен печат - моливдовул, на българския цар Петър (927-969 г.). На лицето на печата е изобразен Иисус Христос с ореол, в който е вписан кръст, а на опакото – българския владетел със съпругата си Мария. Печатът е един от най-добре запазените, открити изобщо до този момент, и първия, намерен в Тракия. Всъщност, на юг от Стара планина има открит само един печат – от крепостта Кракра при гр. Перник. На практика, в Южна България единствено Бургаският музей вече притежава подобна находка.

Екипът на РИМ-Бургас благодари за помощта, оказана по време на разкопките от страна на Георги Ганчев – кмет на с. Русокастро, и Меджит Мехмед – кметски наместник на с. Желязово, както и на всички, които подпомогнаха нашата работа.
[widget="photo" name="a169" params="albid=169&rows=1&width=500"]

Тагове: