Преображенското въстание 1903 г. –„ разсъждения по тема”

„Много работи от това Преображенско въстание останаха неразкрити, дали от войните, които се заредиха една след друга или на хората се дължи това, но народът от този край остана заблуден и не знае откъде са произлезли...Тези думи на един участник в Преображенските събития отпреди повече от век ме провокираха да се замисля за относителността на всяка истина. Трябва да приемем, че правят впечатление противоречивите факти, личностите, манталитета на хората, дори резултатите от въстанието в Странджа. „Благодарение на своята изолираност нравите тук са запазили първобитната си простота. Перспективите на близкото въстание не затрогваха така силно сърцата както в Македония.”, забелязва Хр.Силянов.
„Бързината в революционната агитация и подготовка беше характерна за Одринско, споделя А. Разбойников, членовете обаче останаха недостатъчно подготвени, което ги правеше несигурни, несамоотвержени.”



Защо това е така? Защо благородно и велико по своята идея дело, като освобождението от робията, не се отразява еднакво значимо в съзнанието на всички засегнати? Какво тласка едни, а оставя други съвсем индеферентни? Факт, е че не са еднакви за всички отношението и емоциите, нагласата и очакванията, страховете, да не говорим за често срещания разрушителен стремеж все да търсим „кривиците” на хората около себе си. Дали той е част от народопсихологията ни или е резултат от битовата нищета, респективно от духовна тъмнина? Не се наемам да отговоря, но за мен благородството, готовността за саможертва, историческото съзнание, са категории непривични за голяма част от хората - тогава и сега. Колкото и да ни се иска по – героично да представим революционните моменти от историята си, все пак тя се прави от хора, чието действие или бездействие винаги имат последици. В този случай – резултатът е огромна драма за хиляди хора.



Когато се съживяват отминали събития е хубаво да се поразсъждава върху реалната обстановка. Над това, че човекът е силен, но и слаб, че водачите на въстанието са достойни за уважение, но и те не са съвършени, затова че медалът винаги има две страни. Реалността, в която хиляди хора стават бежанци в резултат от въстанието, а тяхната съдба е отразена и в нашата родова памет. За мен те са истинските герои.

Тагове:Илинденско-преображенско възстание