Празникът Преображение и смисълът на пречистващото и освобождаващо страдание

По повод 116 години от Илинденско-Преображенското въстание (1903)

Според евангелието юдейският народ не познал в Христос очаквания Месия, те се надявали, че той ще ги освободи от робството на чужденците и ще седне на Давидовия престол. Не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за земна слава. Иисус Христос често беседвал с учениците си , че му предстоят страдания, след които обаче ще възкръсне и ще донесе спасение за душите. За да утвърди вярата им, той се показал на трима от апостолите - Петър, Яков и Йоан в небесна слава. Изкачил с тях Таворската планина близо до Галилея, където се преобразил, лицето Му се изменило и светело като слънце, а дрехите Му станали бели като сняг. Още двама мъже, сияещи в слава - Мойсей и Илия съпътствали видението.Светъл облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте!" (Матей 17:5) Учениците чули гласа на Самия Бог, а двамата пророци Мойсей и Илия, засвидетелствали със своето явяване, че Иисус е действително Оня, за Когото предсказвали пророците.

Тъкмо на Преображение (6 август), преди 116 години българите от Одринска Тракия поемат пътя на своите страдания, присъединявайки се с оръжие към вече въстаналите си братя от Македония, за да са свободни. Три месеца продължава Илинденско-Преображенското въстание, от 20 юли до началото на октомври 1903 г., водят се над 260 сражения, в които османската армия търпи големи поражения, а съдбата на хиляди българи е променена завинаги. Категоричният резултат - жестокият план на Високата порта за етническо прочистване на българите в Македония и Тракия е осуетен! „Революцията иска жертви“, казва тогава Христо Матов. „Знаехме го, с въстанието направихме първата крачка и ще направим и другите, докато се освободим!“

В онзи исторически момент Османската империя възнамерява да реши македонския въпрос като разреди числеността на българското население в двете области, така че да направи безсмислени всякакви претенции на България. С други думи - планира да повтори бруталната разправа с арменците. Този замисъл е разгадан от ръководителите на ВМОРО и Илинденско-Преображенското въстание, макар и трагично, го осуетява. То не е неуспешно, защото след него е създадена Мюрцщегската реформена програма и България през 1904 г. сключва с Османската империя договор, по силата на който се дава амнистия на всички участници във въстанието, както и на бежанците да се завърнат. Ако Османската империя се чувства тогава победител щеше ли да подпише такъв договор? Въстанието завършва с победа и затова, че внушава такъв респект в османската армия от четите на вътрешната организация, че впоследствие дълго време избягва преки сблъсъци с тях, а десет години по-късно в Балканската война, още в първите боеве панически се разбягва в Одринска Тракия. И още нещо много важно – всичкият този порив и енергия за освобождение, което демонстрират въстаниците, имат изцяло български характер.

Иванка Делева, главен уредник отдел „История“. Ползвани са извадки от интервю на проф. дин Светлозар Елдъров, Институт по балканистика с Център по тракология при БАН, радио „Фокус“, 20 юли 2019 г.

Тагове: