Оригинални плочки с клинопис на 3 хиляди години от Вавилон са експонирани в Археологическия музей на Бургас

„Гласовете на Вавилон: Клинописни плочки от изгубената цивилизация“ е името на най-новата изложба, която можете да видите през следващите месеци в бургаския Археологически музей (ул. “Ал. Богориди” 21). Ценните експонати са предоставени от Исторически музей – Котел.
Глинените плочки с клинопис от 6-ти век пр. Хр. са дарени на библиотеката-музей в Котел от Петър Матеев, който е известен като един от най-големите благодетели на възрожденския град. Глинените таблички са 5 на брой, с различни размери, а върху тях са изписани важни за времето си финансови документи.
Архивът на вавилонския род Егиби включва около 1700 глинени таблички, които документират финансовата дейност на рода в периода от 606 до 482 г. пр. Хр., когато Вавилон е част от Нововавилонското царство, а по-късно и от Ахеменидска Персия. Архивът обхваща пет поколения и съдържа информация за търговия с фурми, зърно, недвижими имоти, роби, както и за отпускане на заеми и плащане на данъци. Табличките подробно описват лицата и техните роднински връзки. Най-ранната табличка е датирана 547 г. пр. Хр., а най-късната от 536 г. пр. Хр.
Клинописното писмо е най-ранната позната писмена система в света. За пръв път се появява преди повече от 3000 години пр. Хр. в Месопотамия и по точно – в земите на днешен Южен Ирак. Върху прясно формувани глинени плочки се нанасяли символи с формата на вертикални, хоризонтални и коси клинчета, като в последствие плочките се изсушавали или изпичали. Инструментът, с който се е “пишело”, представлявал писец от тръстика или друг материал – той бил известен по късно, като стилус. Древните писари, поради спецификата на занятието си, били дълбоко уважавани и се ползвали с висок социален престиж, като пазители на мъдростта и познанието, съхранени в текстовете.
А ето и пътя на клинописните плочки от древния град Ниневия до музея в Котел.
През 1876 г. Петър Матеев българин от Котел, участва в археологическа експедиция в Близкия изток под ръководството на Джордж Смит известен археолог, чиято работа променя представите за древната култура на Вавилон и Асирия.
Джордж Смит (1840-1876) е роден в Лондон и става известен с разчитането на „Епосът на Гилгамеш“, което потвърдило библейските разкази за Всемирния потоп. След откритията в град Ниневия, Смит оглавява нови експедиции, за да намери липсващи части от текста. През 1876 г. той идва в Цариград, за да получи разрешение за разкопки и там се среща с Петър Матеев.
Петър Матеев (1850-1943) има интересна биография. Той е един от най-известните ерудирани, родолюбиви българи. Общественик, журналист, сътрудник на много европейски и български издания. Произхожда от стар котленски възрожденски заможен род. Образованието си получава в родния град, а по-късно учи в Протестантския колеж на Малта и работи в английската поща в Цариград. Матеев приема предложението на Смит, но е предупреден от английския консул, че като българин може да срещне затруднения при властите, в последствие той сменя името си на Питър Матюсън, за да се представя, като английски поданик.
След получаване на султанския ферман, Смит и Матеев тръгват на пътешествие, в което откриват хетски надписи. По пътя, те изследват културни и социални особености на региона и местни жители. Когато стигат до Багдад ситуацията се усложнява, поради бунтове и те решават да се върнат обратно. По пътя Смит заболял и умира в град Алеп. Матеев успешно се завръща в Цариград и оставя след себе си клинописните плочки, които са много редки и се съхраняват в Котленския музей. Неговият пътепис и автобиография са ценни исторически източници, които документират важността на българския принос в световната археология.
Каним всички жители и гости на града да се докоснат до постиженията на двама мъже, които независимо от различията в произхода и културите, оставят значим отпечатък в историята на археологията. Музеят е отворен от понеделник до събота, с работно време от 9:00 до 17:00 часа.

Тагове: