Колесницата и Пътят към Отвъдното – ритуалите, съпътстващи погребенията на тракийските аристократи
[img right]uploads/old/images/banners/banner1.jpg[/img][justify]Проучването на Дългата могила край с. Караново, Новозагорско е един от малкото случаи, когато можем да проследим цялостния облик на ритуалната практика при погребение на видни тракийски аристократи. През 1976 г., при прокарването на канал от Водно стопанство, е нарушена надгробната - Дългата могила и са проведени археологически разкопки на част от могилата и извънмогилното пространство от археолога Митьо Кънчев.
Траките вярват в по-добър живот след смъртта, затова те са придружавани от всички необходими вещи от реалния живот. Гробните дарове зависят от статуса на покойника и възможностите на неговата фамилия. Богатството на тракийската фамилия, чиито членове са погребани в Дългата могила, проличава от пищното погребение, от изобилието на богати оригинални дарове.
Открити са три зидани тухлени засводени гроба. Погребенията са извършени чрез изгаряне на телата на клада, извън гробните съоръжения. Останките от кладата са събрани и положени на пода на гробовете. От овъглените орехови черупки и горели животински кости се разкрива част от обреда. След това са наредени всички необходими вещи, които са ползвали умрелите и вероятно са им били любими. На тракийския аристократ - воин и ловец, преди всичко са му необходими оръжията - мечове, ками, копия и щит. Той е образован, води кореспонденция, това доказват намерените в гробовете скъпи луксозни мастилници. Вещите за лична хигиена са част от гробните дарове, стригилодържач със стригили и съд за масло, бронзовите съдове, нужни за баня. Важен момент е полагането на канделабър с лампата, която да прогони мрака. Задължително са прибавени и трапезни съдове за богатите пиршества, изработени от бронз, керамика и стъкло. Не са забравени и стомните, пълни с вино. В гробовете присъстват комплект хирургически инструменти, изработени от изключителен майстор, с невероятни инкрустации от сребро, злато и ниело.[/justify][shrink]
Наблизо до могилата са положени необходимите коли – четириколка и двуколка. Двуколката е с изключително оригинална конструкция и изящна украса. До колите са поставени ездитните коне. Извършените погребални угощения, жертвоприношения и възлияния дават началото на издигането на надгробния могилен насип. Откритите структури са датирани от края на I до средата на II в.
От проучените коли - четириколка на твърдо окачване и двуколка, особен интерес представлява двуколката, чиято възстановка е част от настоящата изложба.
Колесницата от Караново е най-близка до римската cisium - двуколка, известна с голямата си скорост и луксозен дизайн.
Конструкцията на двуколката и нейните аналози в римските изображения са най-близки до типа cisium. Това е лека открита двуколка, приспособена да вози един или двама човека, развиваща най-голяма бързина от античните пътнически коли.
У римските автори първите споменавания на цизиум се появяват през I в. пр. Хр., а според по-късни римски речници и коментари, този тип двуколка по произход е от Галия.
Много преди да влязат в контакт с римляните траките са използвали колите в стопанската си дейност, при пътуване, състезания и военни действия. Това определя направата на различни видове коли, според предназначението. Естествено, през времето всички технически новости се добавяли в производството на колите. Още Омир в „Илиада” описва блестящата колесница на Резос, покрита със злато и сребро с впрегнати огромни бели коне. Разпространението на колите в Тракия виждаме отразено върху монетите на дероните, върху метални съдове – сребърна фиала от Башова могила; златна кана от гроб № 3 на Могиланската могила, сребърна кана от Рогозенското съкровище, в стенописите на Казанлъшката гробница и релефа от Шаплъ дере.
Колесниците от тракийските погребения са обикновено тези, любими на знатните покойници - коли, с които те биха могли да пътуват с нужния комфорт в отвъдния свят.
Колите, слагани при погребенията, не са бойни, състезателни, парадни или товарни, това са коли за удобно пътуване и разходка, богато украсени и със седалки за пътниците. Като всички останали дарове, положени в гроба на покойника, колата е сложена да му служи в отвъдното, демонстрираща значимостта на покойника.
Двуколката от Караново е отворена отпред, което се доказва от археологическото проучване. Украсата на колата е била съсредоточена отзад и от двете дълги страни на коша. Самата кола е луксозна пътническа кола с меко окачване и изключително оригинална с конструкцията си и художествените си апликации.
Comments
comments powered by Disqus