Етнографски музей представя - Трапезата на Бъдни вечер

Във връзка с предстоящите Коледни празници в Етнографския музей представяме трапезата на Бъдни вечер.

Традиционната трапеза за Бъдни вечер е символична – пресъздава магията за плодородие и сполука. Всичко, което се слага на нея - обреден хляб, чесън, царевица, пуканки, боб, ябълка, ошав, мед, орехи, дюли - трябва да донесе изобилие. Нареждат се само постни гозби, задължително нечетен брой – 7, 9, 11 - сарми от кисело зеле, пълнени с ориз чушки, тиквеник. Колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината. Слага се и стара сребърна пара, за да е имотна годината. Обредните хлябове според традицията са три вида – посветен на самия празник (боговица, богова пита, светец - голям кръгъл хляб с украса от тесто), посветен на стопанството и труда на селянина (с разнообразна украса), и предназначеният за коледарите (с форма на вит-превит кравай).
Вечерята се кади от най-възрастния в семейството. В Бургаския край за загорците това е първата кадена вечеря, а за рупците и тронките – втората (след Никулден).
На Бъдни вечер огънят не бива да загасва, защото е свързан с раждането на „Млада Бога” през тази нощ. В огнището гори бъдникът – дъбово или крушово дърво. Той символизира световното дърво, ролята му да свързва небето и земята, да подрежда света. Бъдникът е плодородие и жизненост. Той не изгаря целият – гаси се и се слага зад вратата. От него се изработва част от ралото. Пепелта има магическа целебна и предсказателна сила.
Вечерята започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето не се става, може да става само стопанинът, но ходи приведен, за да са така приведени до земята житата от зърно и клоните на дърветата под тежестта на плодовете.
© Росица Топалова

Тагове: