Духовността българска

Кой казва, че българинът бил беден?
Кой казва, че България загива?
Кой казва, че на младите не може да се разчита?
Елате ни вижте в нощта на музеите! Елате и вижте един неспирен поток от хора - „всякоя възраст, пол и занятие...”,както казва Вазов. Млади семейства с малки деца и тийнейджери с модерни дрешки, възрастни хора с бастуни и бизнесмени, учители и работници, студенти и ученици.
Жадни за култура, жадни за знание, жадни за духовна храна.
Съпричастни към българското, тачещи традициите, интерес към отминалото време.
Една еуфория, една веселост и празничност – това се усещаше на седянката в Етнографския музей. Как се тъче черга? Откъде се започва? Какви да са шарките?

[shrink]
Пуканки, тъжни и закачливи народни песни - като на седянка. Чужденци и българи се дивяха на традиционните костюми, на експонираните нестинарка, Еньова буля, коледари, кукери.
В Археологическия една двуколка на тракийски аристократ събра погледите на множеството, разбуди любопитството, повдигна духа български.

В залите на Историческия блестяха оръжия, спасени от митниците съкровища, картини и икони изпълваха с благоговение посетителите.
Неспирен поток от хора имаше пред витрините на живата и нежива природа - камъни, птици пернати, челюсти на динозавър и какво ли още не.
Такава беше картината в дългата нощ на музеите. Заразяваща атмосфера на духовност, празник за хората, улисани в ежедневието на оцеляването. Дългата икономическа и социална криза изпълни музеите на Бургас и озари с нощта с човешка топлина и светлина.;
Има надежда за българската култура!
Има надежда за бъдещото на младите!
Има надежда за България!
Д-р по философия Радостина Христова

Тагове: