Денят на Тракия е свързан с най-голямата победа на българската армия през Балканската война

Денят на Тракия - 26 март (нов стил), е свързан с най-голямата победа на българската армия по време на Балканската война- 1913 г.- победата при Одрин. Тя идва след ожесточени и кръвопролитни боеве при Лозенград, Бунархисар, Булаир и Чаталджа, завършили с блестящи успехи на българския войник.

Малко предистория...

След няколко месечна обсада, над Одрин са надвиснали тъмни облаци. За турското командване, още в първите часове на атаката на крепостта, на 24 март, става ясно, че събитията придобиват необратим развой. Комендантът на отбранителното съоръжение, Шукри паша, изпраща до правителството в Цариград бърза телеграма:
”Българите атакуват “на нож” предните позиции на източния сектор. Войниците ми на този сектор се разбунтуваха срещу офицерите, които искаха да ги задържат срещу неприятеля. Предните позиции са напуснати от техните защитници, които търсят спасение зад фронтовата линия”.

[url=http://www.burgasmuseums.bg/index.php?tab=hist&lang=bg&page=encyc&enc=balkanwars&eid=127]Падането на „непревземаемата” и отлично укрепена Одринска крепост[/url], е решаващо за финалния удар срещу Турция. Слага се край на изтощителна и в същото време забележителна операция, впечатлила цяла Европа и включена в учебниците по военно дело. В аналите на военната история са отбелязани и нововъведенията във воденето на сраженията - първата бомбардировка, първия боен полет на жена, първите радиосмущения.

Денят на Тракия е памет и за забележителните офицери и войници, които направиха така, че вече 100 години след тези съдбоносни дни, се възхищаваме на смелостта и себеотрицанието им.

„Г.г. офицери, подофицери и войници!
Тури се край на вашето дълго търпение и вие с ангелско смирение издържахте всичките ужаси на една зимна и продължителна блокада на Одринската крепост – тази крепост, която не даваше покой нито вам, нито на вашите бащи, братя, майки, сестри и семейства. Устремът, с който вие щурмувахте крепостта и я взехте насила от ръцете на врага, удиви целия свят. Въпреки всички проповеди за непревземаемостта на крепостта, въпреки нейното въоръжение и изкуствени препятствия на врага, вие презряхте неговия убийствен огън и забихте трицветното българско знаме над Одрин, и аз се считам щастлив, че мога да ви отправя с настоящата си заповед, издадена в самия град Одрин, моята искрена благодарност. Аз не мога да изразя с думи доколко делото, което извършихте, е велико...Подвигът е толкова велик и значението му за отечеството е такова, че дава право всекиму от вас с гордост да казва, че е бил във 2-ра армия под Одрин. От своя страна и аз, като ви благодаря, считам се горд и щастлив, че съм командувал такава доблестна армия.”
Заповед № 63 на генерал – лейтенант Никола Иванов, ръководил обсадата и превземането на Одринската крепост.

Но Денят на Тракия не е само победата при Одрин. Той е спомен за всички загинали български воини, защитавали справедлива и оправдана кауза, за всички разбити семейства и рухнали мечти. Тази дата събира в себе си разнородните чувства на всички българи, но най-вече на тракийци,на онези хиляди бежанци, които бяха принудени да изоставят всичко и да напуснат родните си места, но успели да съхранят паметта на своя род.

Днес, за тях, този ден се е превърнал в надежда.

Яна Иванова – уредник, „Най-нова история”

Тагове: