На 17 и 18 януари почитаме паметта на двама Велики светци - Св. Антоний и Св. Атанасий
„Добродетелта не се създава извън нас. Царството Божие е вътре в нас, ето защо добродетелта се нуждае от нашата воля.”
Св.Антоний
На 17 януари Православната църква празнува деня на Св. Антоний Велики, известен в българската народна традиция като Антоновден.
<module="photo" id="1615" maxwidth="200" maxheight="200">
Св.Антоний e един от първите подвижници, т.е. самотници (монаси), които се отделят от света, в пустини или отдалечени планини, за да постигнат духовно извисяване. Родил се около 251 г. в Среден Египет в заможно семейство. Съвсем млад взел решение да стане аскет и да потърси различен път към просветление на ума. Раздал имуществото си и се заселил в изсечена в скалите египетска гробница. Променяйки рязко начина си на живот, на Антоний се наложило да води трудна борба с демоните на изкушенията. Убеден, че силата на духа укрепва, когато слабеят наслажденията на тялото, подвижникът прекарал цялата си младост в отшелничество. Най–после, постигайки душевен мир, станал отец на множество монаси, които основали манастири или отделни килии на пустинножители, напътствал ги, изнасял им нравствени беседи.
Като побеждавал природата си чрез почти свръхчовешко подвижничество преподобни Антоний получил дар на чудотворство и прозорливост. Въпреки лишенията преживял до 105 годишна възраст, а предусещайки края си завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете за неговия гроб. Починал на 17 януари 356 г.
На следващия ден – 18 януари Православната църква почита
Св.Атанасий. Когато честваме паметта му, можем да кажем: "Не всички измежду нас са богати, не всички са велики, но всички са призвани към святост." Подобно на всички древни учители на Църквата св. Атанасий Велики дава пример, че вяра и дела са неразделни. Светецът е един от най–тачените защитници на християнското учение. Роден е през 295 г. в гр. Александрия, Египет. Имал привилегията да бъде съвременник на император Константин Велики, който пръв обявил християнството за официална религия в Източната Римска империя. Благодарение на доброто си богословско образование бил удостоен с честта да присъства на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. заедно със самия император. Теологичните му познания съкрушили арианската ерес и способствали за създаване на Никео-Цариградския символ на вярата. На следващата година бил поставен за Александрийски епископ, която дейност изпълнявал 47 години. През това време написал много книги и писма, установил истинския сборник от книгите на Свещеното писание. Негова е заслугата днес да имаме житието на Св. Антоний, което оказало огромно влияние върху развитието на монашеството, особено на Запад. През 373 г. Св.Атанасий починал в Александрия на 76 г.
Иванка Делева, уредник Отдел „История”Тагове:
Comments
comments powered by Disqus