Злато

Химичният символ на златото е Au и е съкращение от латинската дума за злато Aurum. Думата "gold", на английски „злато”, идва от старо-английската и старо-немска дума "gulth", което означава светъл и "ghol" - жълто.

Много ценено от хората през вековете основно заради следните си химически и физически свойства:
• Химически е много стабилен елемент и не реагира с повечето киселини, основи и химични елементи.
• Не се окислява в кислородна среда.
• Не се отхвърля от живите организми, защото не предизвиква химични реакции с органичните вещества - това го прави изключително използвано в медицината.
• Не предизвиква алергии.
• Златото е много ковко и може лесно да се изтегли в нишка или във фолио или друга форма. Това го прави предпочитан материал в бижутерията.
• Добра топло и електропроводимост - в комбинация с това, че може да се изтегля тънко и резистентността му на окисляване се използва за микропроцесорната техника.
• Позлатяване против корозия - на проводници, куполи на църкви, космически апарати и др.
• Златното фолио отразява инфрачервените лъчи и се използва в космоса за отражатели на спътници.
• Малко известен факт е, че златото е един от най-тежките метали - по тежък от оловото.

И все пак златото нямаше да бъде толкова ценно, ако не беше рядък елемент.

Златото е минерал от класа на самородните елементи. Кристализира в кубична сингония. Кристали се срещат рядко. Самородното злато почти винаги е с примеси. Често съдържа до 10-15% сребро. Цветът му е жълт с различни оттенъци. Когато е с примес от сребро, то е по-бяло, а когато има примес от мед е с червеникав оттенък. Златото има силен метален блясък. Притежава висока в сравнение с всички останали метали пластичност и ковкост. Например от 1 грам злато може да се изкове лист с площ 1 кв.м . Меко е и твърдостта му е от 2,5 до 3 по скалата на Моос. Поради тази причина при натиск със стоманена игла то се деформира и може да се реже с нож. Относителното тегло на абсолютно чистото злато е 19.320 (т.е. 1 кубичен см тежи 19.320 грама). Когато има примеси то варира в границите от 15,6 до 19,2 г/куб.см в зависимост от тяхното количество. За сравнение относителното тегло на среброто е 10,5; на медта 8,93; на платината 21.46. Това показва, че различията в теглото на златото се дължат на количеството и вида на примесите. Температурата на топене на златото е 1046,5° С.

Най-голяма трудност при промиването на златото е различаването на златинките от другите минерали. Най-често то се среща под формата на заоблени зърна, пластинки, люспи, кори, дендрити и др. Повърхността на зърната е неравна, с различни по форма и размери вдлъбнатини. Понякога е покрито с железни хидроокиси, които го маскират. Най- често златото се различава по златистожълтия си цвят, силния метален блясък и голямата си ковкост. Достатъчно е да се натисне златинката с игла и в нея остава отпечатък. Когато златото идва под формата на малки зърна и люспи, често се бърка с пирита и халкопирита, които по тази причина се наричат златото на глупците. Пиритът лесно се отличава по по-голямата си твърдост u най-често по правилните кубчета, които образува, а халкопиритът - по своята крехкост. Частично изветрели люспи от биотит (черна слюда) със златист цвят понякога също могат да се сбъркат, като се приемат за златинки, особено във влажно състояние. Изменената слюда се различава от златото по по-малкото си относително тегло, което й пречи да се натрупва в тежката фракция заедно със златото. От друга страна, изветрелите люспи биотит са крехки за разлика от златото. Известна е под името "котешко злато".
Разсипно злато се е добивало от много реки в България. В Странджа също се намират следи от древен златодобив от разсипи. В района на с.Калово наносите на р.Сухата река са изцяло преработени, а по старите тераси на р.Младежка има големи рупи. В района на с.Сливарово също има такива.

Инж.Петя Йорданова

[color=red]При желание Природонаучната експозиция на РИМ Бургас може да организира ученически екскурзии в Странджа с лектор геолог за промиване на злато.[/color]

[center][youtube=LopqwHJ8yh0]

[youtube=siIzZqAcfcM][/center]

И още за златото

• Златото се среща на много места в природата, но количествата не винаги са икономически изгодни за извличане. Намира се на всякакви дълбочини под земната повърхност. Когато е във вид на „жили”, те се проследяват по дължината им. Най-дълбоките мини за добиване на депозирано в жили злато са в Южна Африка на дълбочина над 4 km под земята. Там температурата може да достигне до 65оС.
Освен в жили, злато се намира и по повърхността на земята - най-често в коритата на реките, между речните камъни и чакъл. Това злато се нарича разсипно. То може да е ситно, примесено с пясък и глина, но понякога се срещат и едри парчета. Най-едрото монолитно парче злато, намерено до сега, тежи 2280 тройунции, равняващо са на над 68 килограма ( една тройунция е равна на 31,103 476 8 грама). Намерено е на 5 февруари 1869 г. в щата Виктория, Австралия. Когато е във вид на прах, златото се извлича с помощта на живак, който образува амалгама с него. В миналото златото са го извличали от амалгамата, с помощта на картоф, като са използвали свойството на живака, че се изпарява, а златото – не. Един картоф се разрязва на две половинки. След това се издълбава малка дупка в средата, където се поставя амалгамата. Двете половинки се съединяват и картофът се слага в огъня. От високата температура живакът се изпарява, но парите не излизат извън картофа, а се абсорбират от него. В центъра на картофа остава освободеното злато.

• „Златните” олимпийски медали са излети от 92,5% сребро с 6 грама злато, прибавено като украса на медала. Сребърните медали имат същото количество сребро, но без златото. Бронзовите са сплав от мед и калай.


• Златото се използва като държавен резерв по време на криза, много държави основават паричната си система на него. Като сплав с други метали се използва и в бижутерията, керамиката, електротехниката, за зъбни протези и други.

• Златото е много плътно. Ако в един кубичен метър, при дадени условия, водата тежи един тон, то в същия кубичен метър ще се поместят 19,3 тона злато.
Приказка за Архимед и златната корона на цар Хиерон: Цар Хиерон (Hiero), цар на Сицилия (250 г. пр.Хр.) подозирал, че собственият му златар го лъже и решил да го изпита. Разделил един къс злато на две равни части и дал едната на златаря, за да му направи корона. Короната, след като станала готова, тежала точно толкова, колкото даденото му злато, но царят бил сигурен, че златарят е отделил чисто злато за себе си, а към короната е прибавил същото количество сребро. Подозирал, но не можел да докаже. Извикал при себе си Архимед (като доказано умен човек в царството) и го попитал как може да докаже подозренията му. Дал му короната и другото парче злато. Архимед поискал малко време. Той знаел, че златото е по-плътно от среброто и, ако в короната има примесено сребро, то обемът на короната ще бъде по-голям, но не можел да се досети как да го измери. Един ден, когато се потопил във ваната, за да се къпе се сетил. Изтичал на улицата гол и мокър, викайки: „Еврика”. Взел един съд и потопил в него необработеното парче злато. После напълнил съда с вода до ръба, извадил златото и потопил короната. Водата преляла – значи короната е била примесена със сребро. От тогава води началото си английският израз „stealing from the crown” или „да крадеш от короната”.