Великден, Възкресение Христово е голям християнски празник. Според народните представи той е главен пролетен празник. Мястото му в календара съвпада с възраждането и разцвета на природата, с тържеството на слънцето и живота, символ на което е червеното великденско яйце.
За Великден се приготвят и обличат нови дрехи. На неделната празнична трапеза се отговява с червено яйце и се разчупва обредния хляб. Характерно е чукането /боренето/ с червени и пъстри великденски яйца. Правят се празнични гостувания у кумовете и родителите на невестата с разменяне на дар – писани яйца и великденски хлябове. Задължителен елемент на празничната обредност и през трите дни са великденските люлки, вързани на зелено дърво, и люлеенето на тях за здраве, както и великденските хора и песни, изпълнявани на мегдана.
Празникът „Великден” традиционно се пресъздава в Етнографския комплекс. Народното увеселение за Великденските празници се подготвя от музейните специалисти съвместно с Общината и състави за автентичен фолклор. Централно място заема великденската трапеза с печено пиле, обредни хлябове, писани яйца. На живо се представят типични за региона обичаи и обреди - търкаляне и размятване на яйца между моми и ергени, борене с бораци, люлеене на великденски люлки за здраве, в които всеки от присъстващите може да вземе участие.