Ученици проучват нови записки за Левски в Айтос

В поредица от публикации ще Ви представим интересни факти, свързани с историята на град Айтос и населени места в пределите на общината. Информацията е събрана по време на реализацията на съвместна инициатива, която се осъществява от Регионален исторически музей – Бургас и СУ „Христо Ботев“ – гр. Айтос. Проучванията се правят от учениците със съдействието на техни преподаватели и представители на музея. Те се извършват в рамките на проекта "Моят роден край в семейните спомени". Той включва провеждане на поредица от занятия с ученици и извършване на събирателска работа за селектиране на устна информация, записки, краеведски бележки и снимки. Целта е децата да научат повече за своите родни места и местата, с които са свързани техните семейства и да усвоят знания и умения за това какви са методите за документиране на важни данни, които да помогнат за съхраняването на историята и родовата памет.
Първата от темите, които ще Ви представим е свързана с Апостола на свободата Васил Левски. Учениците са открили запазени спомени, в които се твърди, че той е посещавал родният им град Айтос и е пребивавал в дома на местно семейство. Съвместно със своя учител по история Николай Димитров и Татяна Байкушева от Регионален исторически музей - Бургас, децата проучвали личния архив на местния краевед Рафаил Попов. В една от неговите записки те намерили интригуващата информация за Дякона. В писанията се посочва, че той посетил първо с. Карасарлий /днешното село Черноград/ и село Пирне. Негов водач в района бил Иван Димов – кожухар по професия. Заедно те отишли в Айтос, където гостували в дома на фамилията Йовчооловите. По -късно Левски коментирал за тях: „Това са здрави хора!“, т.е. хора, на които може да се разчита. После Левски, заедно със своя придружител тръгнал за поморийското село Еркеч /днешното Козичено/. По време на краткия си престой в града на орлите, той обсъдил с последователите си възможността за създаване на революционен комитет там, се посочва в записките на краеведа. След като били прокоментирани вариантите за това обаче, се стигнало до общото становище, че по ред причини това не можело да се случи и родолюбивите айтозлии ще помагат за общото дело, но за учредяване на комитет е рано. От разказа става ясно още, че местните хора са направили голямо парично дарение за общото дело.
Рафаил Попов посочва още, че сведенията, които описва са му дадени от Паруш Димитров и неговата майка Тодорка, по-голяма сестра на Иван Карагеоргиев от днешното село Карагеоргиево. Той разказва, че опитът му да запише цялата история по-подробно пропаднал. Когато потърсил прекият наблюдател на събитията, за да документира по-детайлно спомените му, информаторът – много възрастен човек, вече бил тежко болен и не бил в състояние да разговаря с никого.
Справка в Бургаския музей показва, че там не се съхраняват оригинални документи, осветляващи личността и делото на Левски. В музейния фонд „История на България XV-XIX век“ обаче се пазят копия на две писма, свързани с него, разказа д-р Иванка Делева, главен уредник на Историческата експозиция в морския град. Едното от тях е част от кореспонденцията на Дякона. Другото е спомен от негов съвременник, написан след Освобождението и в него авторът му Панайот Попов споделя случка, преживяна заедно с Левски на път за Бургас през 1869 г. Документът обхваща пет ръкописни страници и е изпратен до председателя на Ученолюбивото дружество „В. Левски“ в гр. Карлово. До момента не се е потвърдило от друг документ дали описаното отговаря на истината, особено датирането, още повече, че самият Попов се оправдава, че са изтекли повече от 33 години и е забравил датите, а написаното е „до колкото е останало в паметта му“. Накратко случката е следната: Левски пристига в Цариград, в Балкапан хан и търси П. Попов, който е писар, за да му съдейства за издаване на тезкере за пътуване до Бургас. Представя се за търговец. Документът е подготвен и двамата се качват на кораба. Левски е облечен в синя моряшка блуза, а в джобовете на панталона си е натъпкал кълчища. С наближаването на бургаската скеля, Карловецът застава до моряците, които се готвят да хвърлят котва, спуска се лодка за пътниците, които ще слизат на пристанището. В лодката преоблеченият „моряк“ многократно загребва вода и си плиска лицето, след което го трие с кълчищата. Доближавайки брега той скача във водата и в създалата се суматоха успява да се скрие без да го види онбашията, проверяващ новопристигналите. Един хан близо до пристанището го приютява и от там следите му се изгубват. След две години при нова среща с Левски П. Попов си изяснява обстоятелствата, при които се спасява „морякът“ от парахода. Плискането на водата по лицето и бърсането с кълчища са били с цел да не личи истинския образ на Левски, когато слезе на пристанището, а честото гребане на вода с шепи било, за да установи кога идва плиткото, за да скочи безопасно и да избяга. В хана се е преоблякъл и с талига се е отправил за Карнобат и Сливен.
Дори този спомен да е един от многото подобни митологизирани разкази за Апостола, сигурно е, че той е слизал на бургаското пристанище и то неведнъж, придвижвайки се до Цариград и пътувайки из района на Лозенград и Одринска Тракия. Всички останали повествования за пребиваване на Левски в самия град Бургас и в региона обаче за съжаление са само предания, категорични са специалистите.
В обработените от учениците от СУ "Христо Ботев" налични сведения има още редица интересни данни, свързани с живота на хората в града, с техните занимания, традиции, празници, тревоги и радости. Тепърва предстои те да бъдат проучвани.