Игрите от старо време, част II

Игрите от старо време или идеи как да се забавляват децата без „модерни“ играчки
ЧАСТ ВТОРА

В първа част ви разказахме за игрите от старо време. Те са били характерни повече за селата, но това не означава, че и в града не са се играли. Сега ще представим пред вас т.нар. градски игри, които с удоволствие може да играете и на село при баба и дядо.

• Хващат се две деца за ръце и ги вдигат високо, така че да се получи тунелче между тях. Предварително се наговарят кой ще бъде бял и кой черен камък. Другите деца са наредени в редичка един зад друг, като се държат за кръста. Пеят: „Мели, мели мелничке, дето мели всеки ден“ и минават под тунелчето. Двете деца, които образуват тунелчето спират последния, като го обграждат с ръце и питат: „Черен камък или бял камък“. Ако каже „черен“ застава на страната на това дете, което е избрало да бъде черен камък. Ако каже „бял“ застава на страната на другото дете. Така минава цялата редичка, докато остане само едно дете. Хващат го за ръцете и го питат на колко години е. И детето отговаря например „на 10“ и започват да го дърпат ту в едната посока, ту в другата като броят до 10. Последното дете остава там където са изброили 10. После двете страни започват да се дърпат и печели тази, която издърпа другата.
• Народна топка – децата се разделят на два отбора с равен брой. На земята се начертава голям правоъгълник, разделен по средата на две части. Едно дете от едната група отива в края на правоъгълника на противниковия отбор. От другата група същото прави друго дете. Те се наричат консули. Те удрят с топката в насрещната половина, като се стараят да оцелят дете от противниковия отбор. Когото ударят с топката той напуска играта. Печели отборът с най-малко остранени играчи.

• Прав телефон – децата се нареждат в редичка. Първото дете казва на ухото на второто една дума. Тя се предава от дете на дете на ухо и последното дете в редичката трябва да каже високо думата, която е чуло. Ако не е същата дума, с която е започнала играта, започват да повтарят думата на глас отзад на пред в редичката. Детето, което е сбъркало думата отпада от играта.
• Майка, деца и черен човек – в играта могат да участват минимум 5 деца, за да могат да разпределят ролите на майката, на децата и на черния човек. (А и за да е по-весело и шумно!) Играта е във вид на диалог:- Майко, яде ми се баница. (дете)- Добре. Иди вземи брашно от мазето. (майка)Детето излиза и се връща:- Майко, вътре в торбата с брашно се шуми. (дете)- Сигурно е котката. (майка)Праща второто дете:- Вътре нещо мърда. (дете)- Сигурно е шапката на дядо ти. (майка)Праща третото дете, То се връща:- Вътре има нещо черно.Отива майката:- Кой си ти? (майка)- Аз съм черен човек. (петото дете)- Какво ядеш?- Човешко месо.- Какво пиеш?- Човешка кръв?- На какво седиш?- На сто ножа.- На какво лежиш?- На двеста саби, забити с острото на горе.- В колко часа ще дойдеш да ни изядеш?- В 10 часа.Всички деца се хващат за ръце в кръг и пеят, подскачайи:- Един часа минава, чер човек го няма. Два часа минава, чер човек го няма........до девет часа. Десет часа става, чер човек пристига.Децата се пръскат с викове, като бягат в различни посоки. Черният човек ги гони и когото хване пръв, той става чер човек.
• Децата са наредени в кръг, като в средата обикаля едно дете, а всички пеят:„В нашия задружен клас,юпайди, юпайдаимаме си ний една /един/важна, важна госпожа /господин/.Тя Стела се наричаи си, и си, и си...Петко най-обича.“И си, и си.... се повтаря дотогава, докато детето в средата си избере друго дете и новоизбраното започва да обикаля в средата.
• Подаръци – децата се нареждат в редичка. Първото, на пример казва на второто: „Иди и събуй обувката на този до теб.“ Второто дете казва на третото: „Иди и целуни четвъртото“ и така докато всички си минат по реда.

А сега се обадете на приятелите си, кажете им за тези игри и започвайте! Весело лято!

Пламена Кирова – гл. уредник
Отдел „Етнография“ РИМ Бургас

НА, отдел „Етнография“ а. е. 226, с 1-2
Изображения: Илия Зайков, Златка Асенова „Играчка – плачка. Български народни игри и играчки за деца“, Художник – Борис Ачков