Игрите от старо време, част II

Игрите от старо време, част II



Игрите от старо време или идеи как да се забавляват децата без „модерни“ играчки
ЧАСТ ВТОРА


В първа част ви разказахме за игрите от старо време. Те са били характерни повече за селата, но това не означава, че и в града не са се играли. Сега ще представим пред вас т.нар. градски игри, които с удоволствие може да играете и на село при баба и дядо.


  • Хващат се две деца за ръце и ги вдигат високо, така че да се получи тунелче между тях. Предварително се наговарят кой ще бъде бял и кой черен камък. Другите деца са наредени в редичка един зад друг, като се държат за кръста. Пеят: „Мели, мели мелничке, дето мели всеки ден“ и минават под тунелчето. Двете деца, които образуват тунелчето спират последния, като го обграждат с ръце и питат: „Черен камък или бял камък“. Ако каже „черен“ застава на страната на това дете, което е избрало да бъде черен камък. Ако каже „бял“ застава на страната на другото дете. Така минава цялата редичка, докато остане само едно дете. Хващат го за ръцете и го питат на колко години е. И детето отговаря например „на 10“ и започват да го дърпат ту в едната посока, ту в другата като броят до 10. Последното дете остава там където са изброили 10. После двете страни започват да се дърпат и печели тази, която издърпа другата.

  • Народна топка – децата се разделят на два отбора с равен брой. На земята се начертава голям правоъгълник, разделен по средата на две части. Едно дете от едната група отива в края на правоъгълника на противниковия отбор. От другата група същото прави друго дете. Те се наричат консули. Те удрят с топката в насрещната половина, като се стараят да оцелят дете от противниковия отбор. Когото ударят с топката той напуска играта. Печели отборът с най-малко остранени играчи.


  • Прав телефон – децата се нареждат в редичка. Първото дете казва на ухото на второто една дума. Тя се предава от дете на дете на ухо и последното дете в редичката трябва да каже високо думата, която е чуло. Ако не е същата дума, с която е започнала играта, започват да повтарят думата на глас отзад на пред в редичката. Детето, което е сбъркало думата отпада от играта.

  • Майка, деца и черен човек – в играта могат да участват минимум 5 деца, за да могат да разпределят ролите на майката, на децата и на черния човек. (А и за да е по-весело и шумно!) Играта е във вид на диалог:
    - Майко, яде ми се баница. (дете)
    - Добре. Иди вземи брашно от мазето. (майка)
    Детето излиза и се връща:
    - Майко, вътре в торбата с брашно се шуми. (дете)
    - Сигурно е котката. (майка)
    Праща второто дете:
    - Вътре нещо мърда. (дете)
    - Сигурно е шапката на дядо ти. (майка)
    Праща третото дете, То се връща:
    - Вътре има нещо черно.
    Отива майката:
    - Кой си ти? (майка)
    - Аз съм черен човек. (петото дете)
    - Какво ядеш?
    - Човешко месо.
    - Какво пиеш?
    - Човешка кръв?
    - На какво седиш?
    - На сто ножа.
    - На какво лежиш?
    - На двеста саби, забити с острото на горе.
    - В колко часа ще дойдеш да ни изядеш?
    - В 10 часа.
    Всички деца се хващат за ръце в кръг и пеят, подскачайи:
    - Един часа минава, чер човек го няма. Два часа минава, чер човек го няма........до девет часа. Десет часа става, чер човек пристига.
    Децата се пръскат с викове, като бягат в различни посоки. Черният човек ги гони и когото хване пръв, той става чер човек.

  • Децата са наредени в кръг, като в средата обикаля едно дете, а всички пеят:
    „В нашия задружен клас,
    юпайди, юпайда
    имаме си ний една /един/
    важна, важна госпожа /господин/.
    Тя Стела се нарича
    и си, и си, и си...
    Петко най-обича.“
    И си, и си.... се повтаря дотогава, докато детето в средата си избере друго дете и новоизбраното започва да обикаля в средата.

  • Подаръци – децата се нареждат в редичка. Първото, на пример казва на второто: „Иди и събуй обувката на този до теб.“ Второто дете казва на третото: „Иди и целуни четвъртото“ и така докато всички си минат по реда.



А сега се обадете на приятелите си, кажете им за тези игри и започвайте! Весело лято!

Пламена Кирова – гл. уредник
Отдел „Етнография“ РИМ Бургас


НА, отдел „Етнография“ а. е. 226, с 1-2
Изображения: Илия Зайков, Златка Асенова „Играчка – плачка. Български народни игри и играчки за деца“, Художник – Борис Ачков