ТИПОЛОГИЯ НА ДРЕВНИТЕ КАМЕННИ КОТВИ

Географското разположение на Черно море между двата континента – Европа и Азия, както и малката му дължина и още по-малката ширина давали възможност на мореплавателите от всички времена, след като веднъж го опознаят, да го кръстосват надлъж и нашир през подходящия за плаване период в топлите месеци на годината. Стратегическото местоположение на Протоците предопределя в голяма степен и режима на корабоплаване в Черноморския басейн. Този факт има значение не само за морската навигация, но и за развитието на крайбрежните територии. Тук, или в непосредствена близост до бреговете, възникват някои от световните цивилизационни и политически огнища – развитите праисторически култури и особено къснохалколитната Култура Варна, последвани от тракийските, гръцки и римски антични центрове и тържища. През Средновековието Черно море е важна част от територията на могъщата Византийска империя, като същевременно играе съществена роля и в ранната история на Българската държава.
Черно море е било известно също и на древните народи, населявали Източното Средиземноморие. Опитните мореплаватели вероятно са го посещавали многократно още в рамките на 2-рото хилядолетие пр. Хр. Резултатите от археологическите проучвания, главно по западния бряг на Черно море, доказват, че цивилизациите от къснохалколитната и бронзовата епоха са били пряко свързани с морето. От устието на р. Дунав на юг до Странджанското крайбрежие са намерени десетки селища, чиито обитатели вероятно са се придвижвали свободно по море, занимавали са се с риболов, търгували са с метали. Добре известно е, че древните тракийски земи са били развит металургичен център още от Халколита и че добиваната там мед е била изнасяна на север и на юг към общества, където тя липсва. Находките от медни слитъци също са косвено доказателство за съществуването на активно корабоплаване, тъй като единствено по вода е било възможно пренасянето им на дълги разстояния .
Независимо от големия исторически период, който обхваща черноморското корабоплаване, както и етническата пъстрота на племената, които са го практикували, корабното оборудване се запазва сходно по номенклатура и задължителен негов елемент са котвите. Античните котви са едни от най-ранните корабни съоръжения, достигнали до нас.
Употребата на каменни котви и тежести има дълга история. Те са разпространени сред различни народи и култури и остават доста консервативни във времето. Познаването им е от значение при изучаване историята на древното корабоплаване по нашите земи и античните техники на корабостроене. Важни са и за проследяване на съществувалите по онова време търговски контакти и движението по вода на стоки в Средиземноморието и Черно море.
За най-примитивни и вероятно най-ранни се смятат котвите с една дупка, които са служели само като тежести. В дупката се е прокарвало котвеното въже. Такива котви са удобни само за скалисто дъно, но не са пригодени за пясъчен грунт. Това наложило създаването на котви с повече от една дупка. В останалите свободни от котвеното въже дупки се забивали заострени колове – своеобразни рогове. Така всъщност е създадена тъй наречената каменно-дървена котва, чийто най-характерен и най-разпространен представител е каменната котва с три дупки.
Котвите с две дупки, открити по Българското Черноморие, са правоъгълни, с големи размери, от не много добре обработен камък, с неправилни страници. Дупките са разположени по дългата ос на камъка, обикновено в двата му края, като пробиват тясната страна на плочата. Известни са в цялото Средиземноморие. Датират се обикновено във II хил.пр.Хр. Смята се, че и двете дупки са служели за въжета. Прибавянето на второ котвено въже се е наложило от увеличената тежест на котвата. Не е изключена обаче възможността през втората дупка да е прокарван заострен дървен кол, изпълняващ ролята на рог.
При каменните котви с три дупки горният отвор е предназначен за завързване на котвеното въже. При много екземпляри, намерени на дъното, и сега личат уширения на отворите вследствие търкането на въжето. В долните две симетрично разположени дупки са забивали заострени колове, които стърчали от двете страни – така се избягвало котвата да легне на дъното откъм страна, на която липсват остриета .
Намерените в Черно море котви с три дупки са от две разновидности. Едните са много добре обработени, с добре очертани страни и ръбове и имат обикновено трапецовидна форма. Две от дупките са разположени в долната, по-широка част на камъка, в ос, успоредна на основата на трапеца, а горната, по-голямата, се намира в най-горната част на камъка, разположена в средата. Трите дупки образуват равнобедрен триъгълник и са в една плоскост. Котвите с много големи размери обикновено са с неправилна форма и с не съвсем симетрично разположение на отворите .
Редица съображения водят до извода, че каменните котви с трапецовидна форма и три дупки са се употребявали главно през второто хилядолетие преди н.е. Най-вероятно те са принадлежали на египетски, финикийски, критски или егейски кораби, които са кръстосвали плавали през бронзовата епоха.
По-различна е една котва, намерена през 1974 г. в района на остров Св.Кирик. Тя има пирамидална форма с една дупка в горния край. Двата отвора са разположени в две перпендикулярни една на друга плоскости. Върху един египетски барелеф, запазен в гробницата на фараона Сахура (средата на 3-то хил.пр.н.е.), личи пирамидална котва, твърде близка по форма до една от намерените край Созопол. Всъщност созополската котва дава възможност да се изясни по-добре нарисуваната върху барелефа. На котвата от барелефа личи само една дупка, разположена напречно в горния край, за която е вързано въжето. Втората дупка, разположена перпендикулярно на горната, остава в еднаква плоскост с изображението и не се вижда. На екземпляра от Созопол обаче тя е много ясно прокарана в долния край на камъка. Очевидно е, че долната дупка е предназначена за поставянето на дървен кол, който трябва да се забие в грунда и да задържи кораба.
Прието е да се смята, че обикновено всеки кораб е носел на борда си по няколко котви, и то от различни типове – според характера на грунда, в който ще бъде пусната котвата.
Голям интерес представлява находището на каменни котви край Созопол. Разположени в сравнително неголямо пространство, тези древни каменни котви дават възможност да се предполага, че тук са престоявали кораби. В района на созополското пристанище и на сушата е намерена керамика от бронзовата епоха, което сочи наличието на селище от този период. Именно с това селище трябва да се свържат и намерените под водата южно от остров Свети Кирик каменни котви.
По българското Черноморие котви от различен тип се намират в акваториите на повечето съвременни заливи и пристанища. Изследователите ги поставят най-общо в границите от средата на 2-ро до 1-во хил.пр.Хр. Резултатите от петрографските анализи на каменните котви показват, че за направата им са ползвани местни скали, от районите в близост до крайбрежието, което е основание да се свързват с тракийски плавателни съдове.
Не само голямото количество, но и разпространението на откритите древни каменни котви по крайбрежието потвърждава, че най-ранните плавания са били редовни. Археологическите находки определят четири места за закотвяне на древните кораби, което говори за традиция и постоянство. Нещо повече ¬¬– струпванията на каменни котви от двете страни на Несебърския полуостров показват, че там е имало две пристанища, използвани при различна посока на вятъра. Разбира се, не бива да си ги представяме като днешните, нито дори като познатите ни пристанища от античната епоха с изградени вълноломи и кейове. Очевидно в тези отдалечени времена един басейн със сравнително спокойни води бил достатъчен да приюти корабите. Изискванията на ветроходната навигация са определяли тези места за хвърляне на котва там, където корабът винаги можел да разгърне ветрилата.
Предположението, че намерените досега каменни котви са принадлежали на търговски кораби, се подкрепя от техните значителни размери: познаваме котви, тежки 187, 206, 294, та дори 362 килограма, които безспорно трябвало да удържат големи за епохата кораби. За търговските нужди на тези най-древни плавания са служели и намерените два метални слитъка с форма на разпъната волска кожа: единият в района на Калиакра, а другият на 30 километра западно от Бургас в землището на село Черково. Слитъците с форма на разпъната волска кожа са познати в Средиземноморието много отдавна и по всеобщо мнение са един от най-ранните предшественици на монетите.
След изброените факти, които доказват редовността на плаванията в Черно море имаме основание да отхвърлим тезата на Атанас Орачев, който твърди, че намерените каменни котви в акваторията на Черно море всъщност са пристанищни „пушки”, тежести за талянни мрежи и котви от „камари”.
Установяването на търговски връзки изисква да има високо развита цивилизация на самия бряг и във вътрешността, която да отговори със стоки на предлаганите от средиземноморските мореплаватели произведения на занаятчийството. Наистина и през III и през II хилядолетие пр. н.е. по западното черноморско крайбрежие имало такова общество, следи от което са многобройните селища както във вътрешността на страната, така и на самия бряг. Очевидно наред с добиваното от рудниците, това общество е предлагало и дървен материал, и животни, и кожи, а така също селскостопански произведения.
Факт е, че благодарение на намерените археологически артефакти по Българското Черноморие, а именно античните каменни котви се нарежда пъзела на древното корабоплаване и изводът е един: Черноморският бряг е бил кръстопът на цивилизации от дълбока древност, врата за проникване и размяна на идеи и икономически блага чрез корабоплаването, чиито най-ранни следи отиват далеч назад във II хилядолетие пр.Хр.

Снимки:
1. Каменни котви с един, два и три отвора от експозицията на РИМ-Бургас.
2. Каменна котва с три отвора от експозицията на РИМ-Бургас.

Автор: Гергана Данабашева - екскурзовод, Археологическа експозиция