Сватбени хлябове

В традиционната българска сватба моментите, около които са съсредоточени най-много и разнообразни действия са пресяването на брашното, така наречените „засулки“ или „засевки“ и замесването на сватбените хлябове. Тези два момента съставят същността на понятието „заквасване на сватбата“. Хлябът трябва да бъде квасеник или кисел хляб. Известен е обредът „размяна на квас“. В момковата къща замесват с квас, донесен от момината и обратно, в момината къща замесват с квас, донесен от момковата или се взема от три жени, на които са живи първите мъже. Това е едно своеобразно „заквасване” на сватбата.
Уточняват се момите и момците, които ще пресяват и ще месят хлябовете, а също и песнопойките, които ще пеят не само на засевките, но и по време на цялата сватба. Голямо е разнообразието на обредните хлябове, които се приготвят в сродяващите се домове. У момкови най-напред се прави писан колак. Преди да се опече той се украсява със сребърен годежен пръстен. После се кичи с босилек и мартеница. По време на обредното бръснене на годеника такъв колак се поставя пред него, после се прибира и се запазва за след венчаването. Тогава момите се събират да играят около него и го поделят помежду си. Подобен колак се меси и за кума. Един от колаците, месен пак у момкови е предназначен за младоженците. Той е без украса и има голям отвор в средата. В него нововенчаните провират едната си ръка след излизане от черква и така вървят до дома си. Има обичай да се приготвя в двата дома, моминия и момковия, обреден хляб, известен с наименованието меденик. Месят го моми, близки до младоженците. Меденикът представлява кръгъл хляб, украсен по повърхността посредством вилица или вретено, но най-често със сребърен годенишки пръстен. Като се изпече, хлябът се намазва с мед. Около меденика се играе хоро, водено от момата, която го е месила, тя играе като държи в ръцете си меденицата, а другите въртят хорото около нея. След третата обиколка момата, която го държи, го разчупва и раздава най-напред на присъстващите в дома деца, след това и на момите.
Друг обред, който се изпълнява преди сватбата, в четвъртък, това са засевките или засулки. Той се извършва и в двата дома-моминия и момковия. Рано сутринта, в четвъртък преди изгрев слънце, момите облечени в празнични носии отиват за прясна вода. След това взимат три сита и три нощви и ги отнасят у момкови. Брашното се пресява три пъти. Първият път се пресява през три сита в трите нощви поотделно. При повторното пресяване брашното се събира в едни нощви, за да се събира на едно място плодородието. При пресяването момите сменят местата на ситата. След пресяването у момкови същите моми извършват пресяването у момини.
Мелене на булгур - има за цел да подпомогне подготовката на ястията за сватбата. Преди да започне меленето жените събират жито от трите къщи - момина, момкова и на кумовете, за да мелят шарено жито, събрано от различни места. Хромелите се поставят върху шарен месал, постлан върху пода в средата на стаята. Две момичета започват да мелят. Понякога мома и ерген, които се харесват хващат заедно дръжките на хромела. По време на меленето се надпяват. Щом свършат меленето на булгура, момите се измиват и поливат на ергените да се измият. Следва угощение при което главната храна е пържен булгур.
Невестата никога не трябва да влиза в новия в новия дом с празни ръце. За това и свекървата посреща с хляб, вода и вино, които невестата трябва да вземе и да внесе вкъщи.

Полина Иванова – екскурзовод, Етнографска експозиция

Снимки: „Българската фолклорна сватба“, автор Радост Иванова, издателство на Българската академия на науките, София, 1984 г.
„Български обредни хлябове“, автор Станка Янева, издателство на Българска академия на науките, София, 1989