Видове в Червената книга на България

Моруна
Природозащитен статус: критично застрашен вид

В миналото е сравнително рядък вид по цялото Българско Черноморско крайбрежие и българския участък на р. Дунав. През последните години видът е силно намалял и се улавят само единични индивиди. През размножителния период обитава постоянни големи реки, а през останалото време – открито море. Мъжките достигат полова зрялост на 10–13 години, а женските на 13–15 години. Размножава се през периода февруари - май при температура на водата 4–11 °С. Моруната се храни главно с риба. По време на размножаването си не се храни. Тя е най-голямата сладководна риба в света - по-голяма е от легендарната арапайма в Южна Америка. Достига до 7 м дължина и тегло до 300 кг. Най-голямата уловена риба е тежала повече от един тон и половина. Изчезва заради търсенето на хайвера ѝ, преграждането на реките с бентове и язовирни стени, изгребване и разрушаване на дъното.

Морско шило
Природозащитен статус: застрашен вид

Дребна риба с шилообразно тяло, приличаща на голям червей или малка змиорка. Близък роднина на морското конче и няколкото вида морски игли, които живеят в Черно море. Придържа се в крайбрежните участъци, където предпочита подводните ливади на морските треви. Към техните стъбла увива опашката си и наподобява лист на морска трева. Така маскирана дебне жертвите си - зоопланктон и малки ракообразни. Женската снася яйцата на коремчето на мъжкия, който се грижи за тях до излюпване на малките. Понеже женската трябва да ухажва мъжкия, обикновено те са по-ярко оцветени и развиват декоративни кожни гънки по тялото за привличане на мъжкото внимание.

Тюлен монах
Природозащитен статус: изчезнал

Тюленът монах е един от най-застрашените бозайници в света, а у нас за последно е наблюдаван през 1996 г. Срещал се е основно около нос Калиакра, Маслен нос и Странджанското крайбрежие. Има силно тяло във формата на вретено, малка глава и къси плавници. Тялото му е покрито с много къси косми в тъмно-кафяв цвят, често с голямо бяло петно на корема. Достига до 3 м дължина, а теглото му може да бъде до 400 кг. Дебел слой подкожна мазнина го предпазва от студа. Заради тромавата му фигура местните го наричали морска мечка или морско теле.

Храни се основно с риба и ракообразни. Храната си търси в близост до брега. Гмурка се отлично, до 70 м дълбочина, с продължителност до 6 мин. Тюленът - монах живее над 20 години. На 4 години достига полова зрялост.

Бременността трае 11 месеца, ражда в края на лятото и началото на есента в закътани места на брега или в пещери с вход – нерядко под водата. Женската ражда само едно малко и го кърми 3-4 месеца, а след това то става самостоятелно.

Много са причините довели до неговото изчезване. В миналото е бил масово ловен заради кожата си, голямото количество мас в тялото му и месото.

През 20-ти век рибарите са го убивали, защото са смятали, че накъсва мрежите им пълни с риба, за да изяде улова. Подобно е отношението на рибарите към видрата днес. Друга причина е все по-голямата урбанизация по крайбрежието. Към днешна дата в света са останали не повече от 500 тюлена от този вид.