Сокол скитник

Соколите (Falco) са род дневни грабливи птици от семейство Соколови, наброяващи около 60 вида. Те са дребни до средно големи птици, като масата им варира от 35 грама до 1735 грама при благородния сокол. Разпространени са по целия свят с изключение на крайните полярни области и някои изолирани острови. Окраската им също е много разнообразна, но най-често е в камуфлажни цветове. Краката им са мощни, най-често с извити, остри нокти, пригодени за улавяне и задържане на плячка. Клюнът е с восковица, остър и извит надолу.

Соколът скитник (Falco peregrinus) е едър и мощен сокол, с дължина на тялото 38-50 см и размах на крилата 83-113 см. При този вид има възрастов и слабо изразен полов диморфизъм. Възрастните отгоре са стоманеносиви с черни препаски на опашката, а подобните на бакенбарди ивици са широки и черни. Гърлото е бяло, а гърдите и корема са с многобройни черни препаски. Женската е по-едра от мъжкия. При младите оперението и бакенбардите са кафяви, а опашката е с кремави препаски. Отдолу перата са кремави с едри тъмнокафяви петна, които образуват надлъжни ивици;

Соколът скитник е най-бързата летяща птица. Може да развие скорост от над 350 км/ч при пикиране. Ловува всякакви птици с размери до 2 кг. Атаката започва, когато птицата навлезе в ловния му периметър. Тогава соколът скитник пикира, поняко от над километър височина. Достигайки жертвата си той забавя полета си и се опитва да я удари с нокти, и зашемети. Една от любимите им храни са гълъбите. Те са и една от причините много соколи да загиват всяка година. Повечето гълъбари са обявили неофициална война на грабливите птици. Домашните гълъбите, пуснати да летят, често се атакуват от соколите, а гълъбарите отказват да приемат, че дивите птици трябва не могат да познаят кой гълъб е див, и кой донашен. Те залагат вързани живи гълъби, чиито пера отгоре са намазани с бързодействаща отрова, обричайки така, и сокола, и гълъба на смърт.

В миналото соколът скитник също е страдал от човешките действия. По време на Втората световна война соколите скитници са били унищожавани съзнателно, за да не нападат пощенските гълъби, пренасящи важни съобщения. В края на 20-ти век популацията му в някои страни силно е намаляла заради използването на инсектици. Тези отровни вещества не се разграждат, а се натрупват по хранителната верига. Като заемащ върха на хранителната верига, соколът скитник е поемал голямо количество отрова, което сериозно е нарушило размножителния му процес. Така видът рязко е намалял.
В България соколът скитник е застрашен вид, включен в „Червената книга на република България“.

Снимка: Perseomedusa