Снежно кокиче

Зимата започва да отстъпва и се появяват първите пролетни вестители – кокичетата. Латинското им име галантос, произлиза от гръцката дума “гала” и означава мляко и “антос” – цвете. Това е най-ранното цвете и няма човек, който да не му се зарадва щом го зърне.

Това е едно от най-любимите цветя на всички хора и то още от дълбока древност. Според една легенда, когато Адам и Ева били изгонени на Земята, заваляло сняг. Ева било отчаяна, но страдала и от жестокия студ. За да й вдъхнат смелост и надежда, няколко снежинки се превърнали в красиви бели цветове. Така се появило кокичето или снежничето, както още го наричат в някои части на страната.

Снежното кокиче е многогодишно луковично растение от Семейство Кокичеви Amaryllidaceae. Високо е до 20 см. Има две приосновни листа, плоски и дълги 8-9 см. Цветът е един, увиснал надолу, образуван от 6 венчелистчета, външните 3 от които са бели. Издава приятен, нежен аромат. Цъфти от януари до април, често още преди да се стопи снежната покривка.

Разпространено е в Средна Европа, Украйна, Западна Русия и Балканския полуостров. В България се среща на отделни места по Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Дунавска равнина, Предбалкана, Стара планина, Тунджанска хълмиста равнина и Странджа. Расте из храсталаци, гори, по долините на реките, по открити горски поляни до около 1500 м. н. в.

Числеността на снежното кокиче бързо намалява. То е едно от най-масово браните и продавани цветя. Освен това голяма част от местообитанията му са заплашени от застрояване и унищожаване. Затова е включено в Червена книга на България и във Вашингтонската конвенция - CITES.

Д-р Светла Далакчиева