Син голям бегач

Синият голям бегач (Procerus scabrosus) е лъскаво синьовиолетов бръмбар, долната му страна е черна, с металически блясък. Елитрите са надлъжно грапави със зърниста структура. Окраската варира от синя до виолетова, а понякога може да бъде зелена или почти черна. Бръмбарът е сравнително едър, с дължина 40-56 мм.
Среща се на повърхността на почвата, често в опадалите листа, с преимущество в широколистни, но понякога в смесени гори, както и в градини и паркове. Бързо бяга, оттам и названието му. Но когато бъде обезпокоен изпръсква от коремчето си силна струя парлива течност. При улавяне трябва да се внимава течността да не попадне в очите, защото може да причини ослепяване. Синият голям бегач е хищник, храни се със сухоземни мекотели, главно голи охлюви, поради което когато годината е влажна и се увеличи количеството на голите охлюви, пропорционално нараства и популацията на бръмбара. Ситите бръмбари понякога се зариват в почвата за няколко дни.
Синият голям бегач се размножава през пролетта, обикновено през април. Новоизлюпената ларва е белезникава, но след 10-12 часа придобива виолетово-черна окраска. Около 30-40 часа след излюпването, ларвата започва да се храни със сухоземни мекотели, подобно на възрастното насекомо. Какавидира в почвата в специална камера. Зимува имагото (възрастното насекомо). Продължителността на живот на имагото е 2-3 години.

У нас синият голям бегач е [color=red]защитен вид, вписан в Европейската червена книга[/color]. Среща се в Южна България, Странджа, Централни и Източни Родопи и Стара планина.

Божана Рибарова