Шипоопашата костенурка

Шипоопашатата костенурка (Eurotestudo hermanni) е един от двата сухоземни вида костенурки, срещащи се в България. Основните диагностични белези, отличаващи шипоопашатата костенурка от другия сухоземен вид – шипобедрената костенурка - са свързани с карапакса (изпъкналата горна част на корубата). При шипоопашатата костенурка редицата от петте централни щитчета на карапакса като цяло е тясна, а средното щитче е по-тясно от последното. Обикновено на задната част на карапакса има две надопашни щитчета. Друг характерен видов белег, който дава и името на шипоопашатата костенурка е наличието на рогов шип, с който завършва опашката й.
Дължина на карапакса на вида достига до 16 см, но най-често е 15-25 см. За точно измерване на корубите на младите костенурки, както и за яйцата се използва шублер. Шипоопашатата костенурка снася на два или три пъти по 2-5 бели, леко издължени яйца, които заравя в дълбока трапчинка на сухи, припечни места. Малките се излюпват след около 100 дни. Видът зимува в рохкавата почва на сухи склонове, почти винаги с южно изложение, в които изкопава наклонени надолу дупки с дълбочина 30-90 см. Шипоопашатата костенурка може да преживее кратки застудявания, които водят до спадане на температурата в убежището й под 0°С. На повърхността излиза обикновено през месец април.
Едри щитчета, покриват отгоре главата на костенурката. За разлика от водните си събратя, краката на сухоземните костенурки са приспособени за ходене - пръстите са сраснали и само ноктите им са свободни. Характерна особеност е отсъствието на зъби. Раздробяването на храната става чрез вкостенените остри ръбове на челюстите. Шипоопашатата костенурка се храни предимно с растителна храна, но яде и мекотели и други бавноподвижни безгръбначни.
Шипоопашатата костенурка е изцяло дневен вид. През пролетта и есента е активна почти целодневно, а през най-горещите месеци само сутрин и привечер. Шипоопашатата костенурка е разпространена в цялата страна без Добруджа и високите затворени полета на Западна България. Изчезва и на много места в най-равнинните части на Северна България и Тракия, където е унищожена от модерното земеделие и съпътстващото го общо изменение на ландшафта. Пренесени от човека и пуснати в неподходящи за тях местообитания, костенурките са обречени на бавна смърт от недохранване или измръзване през зимата.
У нас шипоопашатата костенурка е [color=red]защитена[/color]. Независимо, че на много места все още е многобройна, тя е един от [color=red]силно застрашените видове във фауната ни[/color]. Главните причини за това са модерното земеделие и намаляването площта на горите, както и събирането й за консумация.

Божана Рибарова

[center][youtube=VK4aotrrNWs][/center]