Шевните машини от фонда на РИМ Бургас

Едва ли има дом, в който да не е имало или все още да има шевна машина. На кратко ще ви запознаем с историята на шевната машина, а после ще ви представим няколко от фонда на РИМ Бургас.

Историята започва през 1755 година в Лондон, където германският инженер Чарлс Визентал, работещ и живеещ по това време във Великобритания, успява да патентова игла, която да бъде използвана за механично шиене. Не се споменава за машина, на която да бъде поставена иглата и минават 34 години докато англичанинът Томас Сейнт измисля това, което се смята за първата истинска шевна машина. През 1790 година, производителят на шкафове патентова машина, която чрез шило прави дупка в кожата и иглата преминава. Критиците на Сейнт, обаче смятат, че той е патентовал само идея и машина никога не е била произвеждана.

През 1804 година още две изобретения биват патентовани. Едното във Франция на Томас Стоун и Джеймс Хендерсън – машина, която наподобява ръчното шиене. Другото на Скот Джон Дънкан за машина, която бродира с помощта на редица игли. За съжаление не се знае нищо повече за съдбата на двете изобретения. Първата практична и широко използвана шевна машина е изобретена от френския шивач Бартелеми Тимоние през 1829 г. Машината му шие прави шевове с помощта на верижен шев. На следващата 1830 г. той подписва договор с Огюст Феран, минен инженер, който прави необходимите чертежи и подава заявка за патент. Патентът е издаден на 17 юли 1830 г. и през същата година той открива заедно със своите партньорите първата в света компания за производство на армейски униформи за френската армия. Това обаче води до конфликт с парижките шивачи, които се притесняват да не останат без работа. Моделът на машината е изложен в Музея на науката в Лондон.

През 1832 година Уолтър Хънт изобретява първата американска шевна машина,но бързо губи интерес към творението си, а първият патент на шевна машина в Съединените американски щати е от 1842 г. на Джон Гринуф. Машината обаче, която комбинира всички до тогава изобретени части е дело на английският изобретател Джон Фишър от 1844, но не успява да вземе патент, поради грешка в документите. Почти десет години по-късно през 1851 г. американският инженер Сингър/ Сингер получава патент за своята шевна машина. Тя комбинира елементи от машините на Тимоние, Хънт и Хоуи. Протекторът за крака, използван за преобразуване на възвратно-постъпателно движение в ротационно движение, е пригоден за задвижване на шевната машина, оставяйки двете ръце свободни. Именно шевната машина Singer е сред широко разпространените в България и вероятно всеки един от нас я е виждал, а защо не и шил на нея.

</iframe> Сред интересните шевни машини във фонда на РИМ Бургас се нареждат още няколко. Една от тях е Csepel 30. Крачна, цялостно комплектована, в дървена рамка с две чекмеджета от страни, на едното има уред за забиване на игли и топлийки. Машината е произведена в Унгария. Фабриката производител датира от 1882 година, когато братята Манфред и Бертолд Вайс създават консервна фабрика в 7-ми район в Будапеща. Сред дейностите на работещите във фабриката било и демонтирането на боеприпаси за армията. През 1890 година във фабриката става експлозия, което наложило преместването ѝ в слабонаселеното тогава село Чепел (сега 21-ви район в Будапеща) през 1892 година. В периода 1896 – 1914 година, компанията става една от най-големите в Австро-Унгарската империя, произвеждайки най-вече боеприпаси и военна техника. След Първата световна война броят на работещите във фабриката драстично намалява и започват производство на домакински уреди – висококачествени, практични и лесни за употреба шевни машини, фурни, кухненски съдове и други.

<iframe style="float:right" src="http://burgasmuseums.bg/index.php?page=collectionitem_embed&id=15473" width="357" height="290" scrolling="no"></iframe> Шевна машина UNION от 1967 година, произведена в бившият Съветски съюз. Тя е крачна, поставена в дървен шкаф. Вратичката на шкафа се отваря на ляво, горната част в същата посока и се подпира на нея. Получава се допълнително помощно пространство. На вратичката има закрепени посредством пластини три метални кутии, които се прибират една под друга. Шевната машина се прибира и вади също, задвижва се с дървен педал.

Още две шевни машини представляват интерес, като единственото, което се предполага за тях е, че са българско производство – шевна машина Балканъ/Balkan и шевна машина Вера/Vera.

<i>Пламена Кирова - гл. уредник на отдел „Етнография“

<iframe style="float:left" src="http://burgasmuseums.bg/index.php?page=collectionitem_embed&id=15472" width="357" height="290" scrolling="no"></iframe><iframe style="float:right" src="http://burgasmuseums.bg/index.php?page=collectionitem_embed&id=15475" width="357" height="290" scrolling="no"></iframe>