Седянка

Седянката е традиционен ритуал, който обединява цели махали и села. Младите хора се събират около седенкарския огън, където се редуват песен, танц, музика, обред, приказки, предания, легенди, гатанки, закачки, задявания, суеверия. Въпреки, че се възприема като празник, в основата на седянката е трудът. Момците се грижат за забавата, а момите се надпреварват да покажат уменията си в преденето, шиенето и другите “ръкоделни” женски работи. Трудолюбието е много ценно качество, затова тук присъстват и възрастни жени, които искат да подберат снахи за синовете си.
Домакинството се поема винаги от момите, те определят кога и къде да се съберат - момата наклажда седянката. Седенкарският период е през неактивното трудово време, а конкретното начало е зависимо от деня на Света Богородица – покровителка на семейството и дома.
Според патриархалните норми момата няма официално право да обяви своя любим. Събирането на първата седянка за годината има обреден характер. На нея присъстват само моми, които правят магически наричания за любов и символични движения около огъня, използвайки донесени предмети от дома на любимия, растения и определени битови предмети. В края на обреда се приготвя дар за избраника и момите запяват, за да привлекат ергените.
На прага на къщата, къде се провежда седянката, ергените гърмят, свирят и се провикват, а стопанката веднага отваря портите. В по-ранно време младите са разделени на мъжка и женска половина, а впоследствие се размесват и сядат “либе до либе”. Щом момъка седне до любимата демонстрира пред всички отношението си към нея и чувствата си. “Вземането на китка” е най-срещаният любовен знак, тя също носи магическа сила. Момъкът краде китката, а момата може да му я даде сама след хорото само, ако са си открили предварително чувствата, тогава се припява за мома и ерген и им се честити. Мома, която се завърне вкъщи без китка е “белязана” и всеки знае, че си има любим. Когато момъкът се сдобие с китката на любимата, я носи на видно място. Ергенът дава ябълка при дълбоки любовни взаимоотношения и тя е най-желаният знак от момата. Любовният знак е подаван от момците и приеман от момите. Ако мома не приеме знак, се смята за обида и той си отмъщава.
Когато родителите не позволяват на двама млади да се вземат, момъкът краде любимата си или тя му пристава, което почти винаги се случва на седянката.
Седенкарската веселба продължава до ранни зори, и след като пропеят петлите се разтурва. Първи си отиват ергените, а след тях момите като мома и ерген вървят заедно само, ако са роднини. Последното седенкарско събиране се нарича “закукване на седянката” и има обреден характер.

Евелина Рибарова

Снимков материал: пресъздаване на обичая „Седянка” от учениците от училище „Иван Вазов” – Поморие.