Русокастро

Научен ръководител на арх. проучвания д-р Милен Николов (2012-), (н.с.Цоня Дражева 2006-2012)

Русокастренската крепост има дълга история. Тя е издигната преди 1500 години на стратегическа височина – природен феномен, която контролирала най-важните пътища в Североизточна Тракия - между севера и юга, от всички източни проходи на Стара планина и Северното Черноморие към Босфора и Константинопол. Най-ранните писмени данни за съществуване на селище тук идват от един епиграфски паметник от VІ в. с посветителен надпис за византийския пълководец Юстин. Според българския историк проф. Бешевлиев вероятно той е правнук на византийския император Юстин І / 518-527г/, водил най- тежките войни с аварите.

За първи път името на Русокастро се споменава от арабския географ Ел Идриси в неговата „География на света” , като голям и многолюден град. С това име градът влиза и в описанията на византийските летописци, свързани главно с историческите събития през ХІV в. Най-силно е историческото присъствие на Русокастро в грандиозна битка на 18 юли 1332 г., завършила с победата на българския цар Иван Александър над византийската армия, предвождана от император Андроник.
Много по-рано в подножието на „Големия камък” траките са създали селище с важно значение за икономическите и културни контакти на Одриското тракийско царство и черноморските антични градове – Аполония и Месамбрия. Неговото съществуване се потвърждава от откритите в края на ХІХ и началото на ХХ век многобройни находки: плоча на тракийски конник, монета от електрон (статер), сечена в гр. Кизик , датирана в нач. на V в пр. Христа, сребърни драхми и тетрадрахми на Аполония Понтийска, Одесос, Маронея от ІІІ-ІІ в. пр. Христа., малко съкровище на бронзови монети на Месамбрия от ІІ в. преди Христа. А над селището се извисявали скалните „топоси” на впечатляващо тракийско светилище, посветено на Бога Слънце и Богинята Майка и тракийския герой-конник „Херос”. Уникалната скала има много причудливи кухини с естествен характер, някои от които са дообработени от траките за извършване на свещените ритуали. При археологическите проучвания през 2006 г. бяха разкрити четири полукръгли ниши, оформени като олтари за извършване на дароприношения. Два жертвени камъка с изсечени кръгли вани бележат пътя към пещерата, известна днес като „Русината дупка”. В дъното й малко „аязмо” събира стичащата се по стената вода. Преданията разказват за нейната лековита сила и магическа сила против „уроки”. Благодарение на тях и днес се съхранява информацията за тракийското светилище и ритуали, които са се вписали в по-късните християнски символи.

Затова и днес местното население припознава историческото място като „Русин камък” и „Русина дупка”. Академичните обяснения на езиковедите за произхода на името от латинско–средногръцки корен: „Росо”- червен, пурпурен и „-кастрон”- крепост, не са повлияли за запазването на най-разпространеното в народните предания обяснение и до наши дни. Това е връзката със съдбата на мома Руса /Русин камък/ от легендарната история, предавана от поколенията, за любовта на змей горянин, живял в пещера горе в крепостта.
Когато християнството заменило старите култове, на „Големия камък” била построена раннохристиянска църква от V в., чиито основи бяха разкрити при археологическите разкопки. А през ХІ – ХІVв. около църквата възникнал манастир, който носи името на християнския светец-конник - Св. Георги. Възможно е изборът на този патрон да е повлиян от старите свещени символи на тракийското светилище.
Легендата е записана през 50-те години от Никола Проданов, местен краевед, от устата на 86-годишния дядо Марко на самия връх "Русин камък". В нея се разказва как Змеят се влюбил в мома Руса. Рано сутрин, когато Руса ходела за вода на кладенеца, той се превръщал в млад мъж и я причаквал там. Напивал менците й я придумвал да се ожени за него. Но тя имала друго либе и все отказвала. На Гергьовден горе на манастира в старата крепост се виело голямо хоро . В общата веселба и мома Руса играела до своя любим и изведнъж притъмняло, загърмяло. От върха на Големия камък се спуснал змеят, грабнал Руса и я отнесъл в пещерата. Дълго обикаляли нейните близки и се молили на змея да я пусне, а риданията на Руса се чували вечер, когато закъснели пътници минавали по път чак до реката. Тогава бащата на Руса се обърнал за помощ към Св. Георги , който в страшна битка пробол змея и спасил момата.
Случилото се с мома Руса хората обвързват и с изграждането на църквата, наречена от благодарност на светеца. Той се приемал от местните хора като защитник от змея, пробол горянина и освободил не само Руса, но и селата наоколо от честите опустошения, суши и пожари. Затова всяка година на Гергьовден на Русиния камък се събирали хората от всички околни села и това бил най- големият и почитан събор до 50-те години на ХХ в. в Бургаската околност. Хората пренощували на поляните край силни огньове срещу празника, а на другия ден се пречиствали с водата от аязмото в Русината дупка, която смятали за лековита, защото според поверието то се пълнело от сълзите в очите на Руса / две кръгли кухини в дъното на пещерата/. И до днес възрастните хора смятат тази вода за лековита за очебола по малките деца и против урочастване на родилките – „лихуси”. Пред входа на пещерата на втория ден след Гергьовден поклонниците окачвали части от дрехи за здраве и плодородие. В легендата от с. Русокастро за отвличането на мома Руса от Змея се откриват древните индоевропейски корени на митологичното българско наследство. Змеят като космически медиатор между небето и земята , от една страна, отразява страха на човека от природни бедствия и стихии. От друга страна, той е пазител и водач в обредното преминаване между живота и смъртта и отвличането на момата в пещерата на змея може да символизира преминаването в отвъдния свят като метафора на възможна смърт или ритуален момент от погребението - сватба. Включването на змеебореца – светеца-конник - е израз на другия космически персонаж , носител на небесното начало, противопоставяно на хтоничното, земното, чийто митологичен образ е змеят.
През 1927 г. селяните изградили с дарения параклис върху старата средновековната църква и отново му дали името на Свети Георги Победоносец, защото в народното въображение легендата за мома Руса се свързвала с олицетворяващия борбата със Змея – горянин, убит от светеца, и освободил момата.
През 2007 г. бяха проведени разкопки на терена пред новата църква “Св. Георги” на територията на крепостта Русокастро. Военни машини по време на международното учение “Щит” през 1982 г. са нанесли големи щети на археологическите паметници в тази част на крепостта. Въпреки тежкото състояние на терена, археологическите разкопки дадоха ценни резултати за историята на църковното строителство и християнското население в крепостта. Бяха разкрити останките на две църкви, които са били изграждани в различни периоди върху един и същи терен. Първата е била построена през ранно-византийската епоха в средата на V век и е просъществувала до началото на VІІ в, когато цялата крепост е била разрушена при аварско-славянските нападения. В началото на ІХ век крепостта Русокастро е била възстановена от българите при строителството на големия граничен окоп “Еркесията”. След 865 г., когато българската държава приема християнството, на свещеното място на старата църква в края на ІХ век е вдигната нова. Тя е била с каменен градеж и размери 9 х 12 м и е просъществувала до ХІV век.
Около средновековната църква беше открит християнски некропол, голяма част от който е унищожена по време на учението “Щит”-82. В проучените 38 гроба бяха открити останки от жени, мъже и деца в различна възраст. Те са били изсечени плитко в скалата и в по-голяма част от погребенията има данни за дървени ковчези. Те са извършени по християнски обичай, а находките от тях: керамични съдове, битови предмети и монети и др., показват, че тук са били погребвани жителите на крепостта в дълъг период – от края на ІХ до средата на ХІV век.
Завладяването и опожаряването на крепостта от османските нашественици през втората половина на ХІVв. сложили край на древния християнски център.

През 2006 г. започнаха археологически проучвания под ръководството на научен екип : н.с Цоня Дражева – главен ръководител и зам.- ръководител – Милен Николов от Регионалния Бургаски музей. Те се проведоха с участието на работници по програмата за временна заетост от с. Русокастро и с. Желязово. През двете изминали години разкопките дадоха възможност да бъде разкрита част от крепостната система и главната порта. Установени бяха и жилищни квартали от ХІІ-ХІV в., в които са се развивали различни занаяти и други стопански дейности.
Основната укрепителна система огражда от всички страни най-високата тераса на хълма, наричан „Големия /или Русин/ камък” с размери около 20 дка. Крепостната стена се съобразява с особеностите на скалния венец и използва рационално естествените скални масиви, включвайки ги в линията на стената. Ширината й е различна според изискванията на терена, като варира от 1,60 до 2,3 м в по-равните достъпни участъци. Градежът на крепостната стена е от каменни блокове с обработени лица от местен пясъчник, споени с бял хоросан.
При проучванията беше установено тежко разрушаване на стената от вадене на камък и бойни стрелби по време на проведеното тук през 1982 г. международно учение "Щит". Най-добре запазени са разкритите участъци от 56 м на западната стена, 15 м на южната и 12 м на северната с максимална височина на запазеност до 2,2 м. Градежът и археологическите находки дават основание изграждането на крепостната стена да се датира в V в., след което е претърпяла по-късни поправки и конструктивни изменения.
Започна и разкриването на главния вход на крепостта, разположен на западната страна. Той се намира почти в средата на западната крепостна стена и е съобразен с калдъръмения път, който се изкачва юг-югозапад по втората външна тераса.
Входът е с ширина около 2,2 м, а дългите му страни са с размери 3,8 м. От северозападния край е фланкиран с правоъгълна кула, издадена челно 2 метра пред ъгъла на каменен пиластър със запазена височина 1,8 м. Входът е с двуделен план, като първата порта е с двукрила врата, а втората с отстъп 3,2 м. Навътре, вероятно е от типа катаракта. Отвътре вратите били залоствани с дебели греди, прибирани встрани в дълбоки правоъгълни канали, открити от вътрешната страна на стената. Някои особености на страничното ляво крило на входа предполагат възможността за надвратна кула над прохода, изясняването на което ще бъде предмет на бъдещите проучвания в целия обем на портата.

Интересната находка бе открита по време на първите разкопки на средновековната крепост Русокастро през лятото на 2006 в силно опожарен пласт, състоящ се от пепел и множество фрагменти от мазилки и покривни керемиди, послужил като пълнеж за по-късно заравняване на терена. Пластът лежи върху материковата скала, запечатан е с хоросанова трамбовка и представлява затворен археологически комплекс вътре в обема на главната порта, разположена в средата на западната крепостна стена.

Оръжието представлява едностранно заточен железен меч тип “сакс”с дължина 47 см, широчина 4,2 см и дебелина на клина 4 см. Частично запазена е и кожената кания, украсена с бронзови габъри. Въз основа анализа на размерите и формата, откритият в крепостта Русокастро меч с основание може да бъде причислен към типовете „дълъг сакс”. Поради естеството на възникването и разпространение на това оръжие, попадането му в археологически контекст на юг от Стара Планина не би трябвало да бъде поставяно по-рано от създаването на варяжката гвардия от византийския император Йоан Цимисхий/.
Правилната интерпретация на находката ще помогне за датирането на едно от разрушенията, които крепостта е преживяла през бурната си история.