Розов пеликан

В природата се срещат 8 вида пеликани, от тях в България живеят 2 вида - розов и къдроглав. Те обитават влажните зони по Черноморското и Дунавското крайбрежие и по-рядко навлизат във вътрешността на страната.

Пеликаните са едни от най-едрите летящи птици. Тялото им е масивно, могат да достигнат до 13 кг тегло. Трудно могат да се сбъркат с друг вид, дори и в полет, защото огромният им клюн с характерната кожена торба бързо ги издава. Крилата им са големи, широки и са приспособени за дълъг, реещ полет. Както показва и името му възрастният розов пеликан е с нежно розово оперение и яркожълта кожена торба. Кожата около очите е гола, без пера, което го отличава от къдроглавия пеликан. Младите птици са тъмнокафяви.

Розовият пеликан (Pelecanus onocrotalus) е водолюбива птица. Краката им са къси, а плавателната ципа обхваща и 4-те им пръста. Във водата те са грациозни, въпреки големите си размери, но на сушата са тромави и с клатушкаща се походка.

В Европа най-големите гнездови колонии на розовия пеликан се намира в делтите на реките Дунав и Волга, а отделни малки колонии има още в езерата Манич, Гудило и Преспа. В България вече не се размножава, въпреки, че в отделни години единични двойки остават в колонията на къдроглавите пеликани в езерото Сребърна и правят опити да гнездят. Основната храна на розовия пеликан са рибите.
Най-често тяхна жертва са болни и слаби риби, но въпреки това риболовците ги смятат за заплаха. Розовите пеликани имат много интерес начин на ловуване. Те се събират на голяма група, която се разпръсква като ветрило и подгонва рибата към брега. Когато рибата се озове в по-плитка вода, птиците потапят главата и започват да пълня кожените торби на клюна си.

Езерата около Бургас са важна спирка по време на миграцията към местата за зимуване на вида в Африка. Всяка есен оттук преминават близо 30 000 розови пеликани. Построени в дълги, разтегнати редици те могат да се видят дори и над самия град. Ятата наброяват до няколкостотин индивида, а най-големите и до 4-5 хиляди. Голяма част от прелитащите птици нощуват в Атанасовското езеро, а през деня могат да се наблюдават как се хранят в езерото Вая. След като попълнят енергийните си запаси, те отново продължават своя път към африканските зимовища. През последните години розови пеликани могат да се наблюдават по влажните зони около Бургас и през лятото, а дори и през зимата.

Розовият пеликан е под закрилата на Закона за защита на биоразнообразието и е включен в Червената книга на България. Най-често видът страда от безпокойство в местата за хранене, почивка и нощуване. Разрушаването и замърсяването на водоемите, както и незаконният отстрел по време на миграция и зимуване са другите фактори, които намаляват неговата численост.

д-р Светла Далакчиева