Името й - призрачна орхидея – е много подходящо, защото това е едно рядко и мистериозно растение. Една от причините да бъде толкова загадъчна е, че може да се появи и после да изчезне за години наред в местата, където е наблюдавана. Това е така, не защото самото растение е загинало, а защото може с години да не се развиват надземните му части. Но когато влажността, температурата и други природни условия са подходящи, месестото стъбълце, високо 5-20 см, смело се показва на повърхността. Обикновено растенията са по единично, по-рядко на групички. Разцъфтяват и деликатните цветове на орхидеята, които имат слаб и нежен аромат на банан. Тогава се вижда и другата причина, тази красива орхидея да бъде наречена призрачна. Поради липсата на хлорофил, стъблото и цветовете са полупрозрачни, кремаво бели с лек розов оттенък и червеникави ивици.
Призрачната орхидея няма зелени листа и се изхранва единствено чрез симбиоза с микроскопични гъби. Така си набавя хранителни вещества от разлагащите се в почвата листа. Затова и коренището й е сочно, разклонено и прилича на корал. Листата всъщност приличат на люспи и имат същия цвят, както и стъблото.
Призрачната орхидея има голям ареал. Среща се в голяма част от Европа и Северна Азия, от Испания до Камчатка и на юг от Хималаите. Въпреки това в естествените си местообитания е изключително рядка. В България се среща в добре запазени сенчести вековни букови и иглолистни гори. Установявана е в 10 находища в Рила, Пирин, Родопите и Странджа. Цъфти в края на юли и август, и то в години с обилни, равномерни валежи.