Празничен костюм на невеста от село Българи, Малкотърновско

Разположено върху гърба на планинско било на 17 км. западно от Царево, в източна Странджа, едно от последните нестинарски села, вълшебно място със статут на фолклорен резерват – това е село Българи! Населението му е коренно българско, от етнографската група рупци. В сборник „Странджа” се посочва, че „...странджанските рупци смятат себе си за „по-големи и по-истински българи”, а „рубата си за най-хубава и най-лична сред останалите групи” (Черкезова, Райчевски 1996, 17) . Наистина облеклото им е ясен отличителен знак. Спецификата му е по-видима в по-старите традиционни костюми – тези от края на 19 век.
Празничният женски костюм се състои се от риза, три сукмана, пояс, престилка, наръквици (ръкавички), чорапи, кожени обувки (кондури).
Ризата е от бяло памучно платно. Има туникообразна кройка, с високи клинове, вмъкнати между ръкавите и основните платове, с дълги широко отворени ръкави. По края на ръкавите има плътна ивица от дребни геометрични орнаменти. Шевицата по полите се обособява от останалата украса на дрехата по колорит, характер на орнаментите и техническо изпълнение. Сукманите са „наполени” – обличат се един върху друг. Те са еднакви по материал – от тепан вълнен плат; по кройка са туникообразни. Най-горният сукман („црън гриж“) е от черна вълнена домашна тъкан. Скроен е от 6 плата. От двете страни има клинове. В долния край са пришити черни и червени гайтани. Вратната извивка също е обшита с червен и черен гайтан. Изработен е през 1899г.
Престилката е наричана „везана престилка”, макар че е изцяло тъкана. Тя е от вълнена тъкан, на разноцветни ивици. Около кръста е завит пояс от дебела вълнена тъкан – оранжев, на черни ивици. Принадлежности към празничния костюм са ръкавичките (наръквици) от яркочервен вълнен плат, сравнително къси – стигат едва до над китките. Украсени са с гайтан. Закопчават се с 4 телени копчета.
Чорапите са изплетени от разноцветни прежди с черно поле и околовръстни ивици с мотиви предимно в огненочервен цвят.
Що се отнася до прическата и забраждането, косата е сплетена в две сплитки с начало зад ушите и спуснати по гърба. Кърпата за глава ( махрама”) е от домашно изработен копринен плат, двуплата, с плътни червени ивици по краищата, прегънат в единия край и със свободно спускащи се по гърба и раменете краища.
Под нея е забрадката за глава –„вала”. Тя е много фина, копринена, виненочервена.
Накитът е превезка – двойно парче домашно тъкан плат, на чиято лицева страна са пришити различни монети.
Своеобразието на този костюм е в цялостната му композиция. Ярките жълто-оранжево-червени цветове от престилката контрастират на черния сукман и му придават неповторима оригиналност, правят го разпознаваем.
Той е характерен за село Българи, но е разпространен с видоизменения и в околните села.

Използвана литература:
Черкезова, Райчевски 1996: М. Черкезова, Ст. Райчевски. Историческа и етнографска характеристика на Странджа от средата на XIX до началото на ХХ век. – В: Странджа. Материална и духовна култура, София, 7-21

Росица Топалова
Уредник в отдел „Етнография”