Празничен костюм на преселници от село Чатал тепе, Мала Азия в село Люляково, обл. Бургас
Автор: Пламена Кирова – гл. уредник отдел „Етнография“
В своята статия от 2009 г. „Че се хубаво премени, премени още накичи“ Величка Илиева пише за народното облекло, че е специфично културно явление; че създава зрителна представа за етническата специфика и етнографското многообразие на народа ни; че е културният двойник на човека, неговото второ „аз”; че народното облекло акумулира най-разнообразна информация за неговия носител – географска, етническа, социална, възрастова, историческа.
В българската етнографска наука има възприети делитбени показатели, въз основа на които традиционните носии се обособяват в няколко основни вида с определено географско разпространение. Главните делитбени белези са формата и цветът на горните дрехи. Според кройката и начина на обличане на горната дреха женските костюми са разделени в четири групи: двупрестилчена, еднопрестилчена, сукманена и саяна.
<module="photo" id="2014" maxwidth="810" maxheight="800" watermark="/uploads/old/watermark.png">
Именно към последната четвърта група спада женският празничен костюм на преселници от с. Чатал тепе, Мала Азия. Във всички народни носии основната дреха е ризата.
В описвания костюм ризата е бяла, кенарена. Дължината стига до глезените. Кройката й се отнася към т. нар. туникообразна риза. Състои се от един основен плат – майка, прегънат в рамото и образуващ предница и гръб. За главата е оформена кръгла дупка и от нея надолу на предницата е изрязан дълбок пазвен разрез, обточен с червен вълнен конец във вид на тропоска. От двете страни на предницата и гърба има по един клин. Ръкавът е прав и широк, пришит в раменната област на предницата, гърба и върховете на клиновете. В края завършва с ръчно изработен ажур. Полите на ризата отзад са украсени с допълнително зашити червени парчета плат парти с ширина 5-6см., дължина около 40см. и на около 30см. едно от друго. Горната дреха сагя е изработена от бяло, диметно тъкано, памучно платно.
Кройката е специална, за гръб има едно цяло парче плат, което преминава през раменете отпред и оформя средните платове на предницата, към които са пришити по още една втора от ширината на основния плат. Предницата на дрехата е отворена от кръста надолу. От талията излизат по два странични клина, стеснени в горните краища, за да придават разкроеност на дрехата. Сагята е с ръкави с дължина до лактите, завършващи със запретнат маншет, обшит с червен и син памучен плат. Върху тях с бяла прежда са избродирани шарки, наречени „крушнички”, като най-крайната под мишницата представлява кръстче. Пазвата не е особено широка. Има избродирана шарка от черна и червена (може и зелена) прежда, като се редуват пътечки от „фистон бод” или „рибякос”. Обшита е с червен плат, на който с бял и черен конец са избродирани веждички. Раменете и ръкавните снадки са украсени с ръчно изработен гайтан във вид на мотивчета, наричани гребенчета. Под ризата на ръцете в областта от китката до лакътя се слагат ръкавници, изработени от черен шаек и обшити с черен или син гайтан. В основата на ръкавниците има червено парче плат с триъгълна форма, което е обшито с пайети. Ръкавниците се закопчават в долния край с телено копче. На кръста се завива пояс, опас, диметно тъкан от черна, вълнена прежда с дължина около 3м. и ширина 30см. На разстояние 5см. една от друга има шарки от сини и бели ивици. В двата края поясът завършва с по два броя червени вълнени пискюли – кичилки и черни ресни от основата на тъканта. При слагане поясът се завива така, че кичилките да се виждат и да бъдат на хълбока. Съществен елемент от женските костюми е престилката. В женския празничен костюм на преселници от с. Чатал тепе, Мала Азия, тя допълва декоративната украса. Основата на престилката игличенски скутник е вълнена, черна. Вътъкът е в червено, зелено и бяло. Цялото поле на престилката е разделено на малки квадратчета ограничени с „бабки” (шарки в черно и бяло). Във всяко квадратче има триъгълни фигурки, наречени нянузя, изпълнени с червен и бял вълнен конец. В долния край на престилката се оформя бордюр от два реда фигурки „котешка дирка”, като се редуват червено с бяло и червено със зелено. Отстрани и отдолу игличенският скутник е обрамчен със зелен, червен и син конец. Престилката завършва с два реда кичила. Връзките на скутника – възи, изунки – са изработени в червено и черно. Под ризата се облича долна дреха, наречена калци, които са изработени от бяло, памучно, домашно тъкано платно. Кройката се състои от една дълга майка, набрана от двата края, образуваща вътрешните страни на крачола. Външните части на крачолите са направени от две по-къси майки, набрани само от едната страна. Предницата и задницата в горната част на гащите е от две почти квадратни парчета плат. В долния край крачолите са нашарени с игличенски шарки – мотиви във вид на клончета, изпълнени с червен и черен конец. Тези шарки се показват под полите на ризата при обличане. Завързват се с връв, провряна през уркузуна. На краката малоазийската българка е обувала шинелени жорапи, изплетени от бяла вълнена прежда с дължина до коляното и нашарени с червени мотиви, наричани „котешка дирка”, „кокалки”. Обувките, които доизграждат костюма, могат да бъдат разделени на два вида. Върху чорапа са обували полуботи - м´ести, изработени от кожа или шаек, жълти на цвят. И върху тях са слагали льокове, льоква – чехли с дървено ходило, направени от червена кожа и украсени от горе.
За да бъде напълно завършен женският празничен костюм на преселници от с. Чатал тепе, Мала Азия, на главата се поставя забраждане. Най-напред се слага твърда подложка, наречена чучка. Тя е изработена от триъгълно парче памучен плат, в задния край на което е вкаран канап, здраво стегнат, за да може да седи изправена. Образува се нещо подобно на „гребенче”. По основата към лицето, над челото има зашити парички – в средата алтънлък, отстрани пелеши, а в края малки деверски копанчета. Отстрани около лицето се спускат нанизи от мъниста, синци, завършващи със сребърна паричка. Тези нанизи са познати под името хунди. Цялата конструкция се задържа на главата посредством подбрадник/ побърник. Това е парче плат, върху което също може да има нашити парички. В по-ново време този подбрадник е заменен с ластик. Забраждането завършва с дюлбен или тестемел, който се поставя над чучката. Представлява квадратно, домашно тъкано парче памучен плат. В четирите ъгъла на тестемела има извезани с червен конец мотиви с името „котешка дирка”. Другият вид тестемел, използван при забраждането на женската празнична носия на преселници от с. Чатал тепе, Мала Азия, е отново домашно тъкан памучен плат, но в двата края има изтъкани червени ивици и завършва с бели ресни. След като тестемела се постави върху чучката се слагат три броя китки – по една в двата края над ушите и една на върха на чучката.
Така описаният женски костюм на преселници от с. Чатал тепе, Мала Азия е битувал в село Люляково до към 30те години на ХХвек. След това се наблюдава смесване на селско с градско облекло и както казват информаторите започва да се носят хустите.
Използвана литература:
Велева М., 1983. Развитие на българското народно облекло. В: Етнография на България, том 2. София: БАН, 236-247
Илиева В., 2009. Че се хубаво премени, премени още накичи. В: Народни занаяти. Минало, настояще и бъдеще. Том IV. Габрово: Министерство на културата. Община-Габрово. АЕК „Етър”-Габрово., 290-295
Теренни материли НА (научен архив) РИМ Бургас