Подводната археология в България

Конкуренцията между Бургас и Варна за първенство в редица сфери на живота е факт. Оказва се, че тя е съществувала и по въпроса къде са извършени първите подводни археологически проучвания у нас.
Подводната археология в България се заражда едновременно с водолазното дело. Спомените на Цончо Родев – основоположник на леководолазното дело у нас и на неговите съмишленици ни връщат към началото – 1957-1958 г. Тогава в София 30 – 40 запалени любители на гмуркането в морето се обединяват около идеята и постепенно спортът се превръща в леководолазен метод, приложим в научноизследователската, образователната, природозащитната дейност в Черно море. Осъзнаването на нуждата от изследване на подводното културно наследство свързва младежите - аквалангисти от София, подкрепени от Доброволната организация за съдействие на отбраната, с водещи имена на българската историческа и археологическа наука по това време като проф. Данов, Иван Венедиков, Иван Гълъбов, Велизар Велков и др. Младите ентусиасти преминават през кратка подготовка за предстоящата работа по издирване на културни ценности под вода.
За лятната си практика през 1959г. софийските леководолази поканват представители на Централния военноисторически музей и Военноморския музей във Варна. През август се провежда експедиция в района на нос Калиакра. Идеята за нея се заражда още през 1957г. За научен ръководител е поканен Иван Гълъбов. Експедицията не постига целта си – откриване на следи от битката между Руската и Османската империи през 1791 г., но за първи път прилага на практика основни за подводната археология способи. Както казва Станчо Ваклинов, с тази експедиция като прохождащо дете е поставена да стъпи на крака българската подводна археология. А Иван Венедиков споделя, че чрез експедицията се е убедил, че светът не свършва до морския бряг и още на следващата година включва екип от леководолази при изследване на фортификацията на стария Несебър.
Но да се движим в хронология. Няколко месеца след експедицията край нос Калиакра идват първите успехи. Екип, ръководен пак от Иван Гълъбов, открива интересни артефакти на юг, в акваторията Маслен нос.
През 1961 г. и след това Варненският археологически музей организира подводни археологически проучвания, ръководени от Горанка Тончева, Ара Маргос, Михаил Лазаров, Иван Иванов. По Южното Черноморие работят екипите на Иван Гълъбов, Иван Венедиков, Велизар Велков, Люба Огненова – Маринова, Иван Карайотов.
През 1978 г. като филиал на Окръжен исторически музей Бургас в Созопол е създадена Централна база за морски проучвания. По – късно през 1984 г. тя прераства в Център за морска история и археология. Новите лица в научната работа са Иля Прокопов, Калин Порожанов, Щелян Щирионов, Христина Ангелова. Те утвърждават авторитета на тази база като първата организация в черноморските страни и в Източна Европа, занимаваща се с проучване на културното наследство под вода и изучаване на древната морска култура. Този център многократно променя името си и продължава да работи по сериозни проекти и днес.
Със Созопол свързваме първия международен симпозиум „Тракия Понтика“ от 1979 г. Със седемте се издания той популяризира българските постижения в изследването на морската ни история.
По черноморското крайбрежие работят и други научно – изследователски групи. Проф. Иван Карайотов ръководи работата на терен на Доброволно сдружение „Морско общество“- Бургас. Бургаският археолог попада случайно през 1976 г. на един многопластов обект в устието на р. Ропотамо, който е проучван частично в периода 1982 – 1989 г. През периода 1969 – 1989 г. работи групата за подводни изследвания „Космос“, в която участват учени и студенти от СУ“Св. Кл. Охридски“. Усилията им са насочени главно към Южното Черноморие – Китен, Царево, Ахтопол.
През 60-те и особено през 70-те години на XX век българските археолози проучват предимно древни пристанищни акватории. Очертана е картата на сигурните естествени пристанища и са набелязани предполагаеми места с елементи на изкуствени пристанищни съоръжения. Открити са стотици древни каменни котви със и без отвори, антични каменни и оловни щокове, средновековни железни котви. Датировката на анкражите определя корабоплаване в тези води поне от IV - III хилядолетие пр. Хр. до края на Античността и през Средновековието до Ново и Най-ново време.
През 80-те години се поставя акцент в изучаването на потъналите селища по крайбрежието, като започва тяхното модерно разкопаване. За тях Калин Порожанов подчертава: „Резултатите от комплексните и интердисциплинарни проучвания на тези селища внасят коренна промяна в представите ни за цивилизацията на Западното Черноморие през Халколитната и Ранната Бронзова епохи. Тази цивилизация, особено от Ранната Бронзова епоха, се оказва в голяма степен мобилна и то не само и толкова по суша, но и особено активна и по море. Тя се оказва съпоставима и съизмерима със сходни синхронни археологически култури по Егеида и Йонийското крайбрежие на Гърция.“
Български археолози обменят опит със свои колеги от чужбина. През 1973 и 1974 г. Научно експедиционният клуб (НЕК) - София организира и провежда първата подводна археологическа експедиция на чужд терен. Това е проучване на град Картаген по проект на ЮНЕСКО за спасяване на този исторически град.
В края на 90-те години на XX в. специалисти от световно известния Институт по подводна археология в САЩ работят четири сезона с български колеги по проучване на късносредновековен дървен ветроходен кораб в залива на Урдовиза (дн. Китен).
В рамките на проект „HERAS“ през 2013-2014 г. екип от учени от Института по океанология - Варна и от Румъния обследват десетки подводни обекти във водите между Констанца, Румъния и нос Калиакра в България.
Най-мащабното проучване за българската подводна археология е проектът „Black Sea MAP“ (2015 – 2018г.). Той обединява усилията на Центъра по подводна археология в Созопол и Центъра за морска археология към Университета в Саунтхемптън, Великобритания, при сътрудничеството на Националния археологически институт с музей при БАН, Университета на Кънектикът, САЩ, Университет Сьодертьорн, Швеция. Проучването е финансирано от британската Фондация за експедиции и образование. Дълбоководното проучване, проведено със специален изследователски кораб, допринася за натрупване на много информация за анализиране на морското дъно, за промените на морското равнище и влиянията им върху човешките общества. На дълбочина от 90 до 2 000 м. са открити над 65 кораба, датирани от Античността до Османския период. Големият им брой се обяснява с факта, че в Черно море са най – благоприятните условия за съхраняване на корабокруширалите дървени конструкции заради сероводородното съдържание. При проучването им са използвани най – съвременна апаратура и методи – роботизирано лазерно сканиране, фотограметрия и др.
Невъзможно е набързо да проследим всички проучвания под вода на българските археолози. Единствено можем да изразим уважение и респект към техния труд, знания, отдаденост и ентусиазъм. Успех!

Милена Дамаскова – уредник, Археологическа експозиция