Пирит
<module="photo" id="1219" maxwidth="250" maxheight="250">
Пиритът е един от най- разпространените сулфидни минерали срещащи се в земната кора. Химическата му формула е FeS2. Съдържа 47% Fe (желязо) и 53% S (сяра). Много често в него се установяват Co, Ni, As и Sb, а понякога и Au, Aq и Cu. Цветът му е пиринченожълт, блясъкът му е металeн. Твърдостта му е 6,5 по скалата на Мос. Плътността му е 5,0 - 5,2 грама на куб. см. Образува кристали с различни форми на кубичната сингония. Най-често се среща в плътни маси и зърнести натрупвания. Неговият цвят напомня много на цвета на златото. В англоговорящите страни наричат пирита „fool's gold”- "златото на глупака". Отличава се от истинското злато по своята по-голяма твърдост и ниска плътност. Острието на ножа не може да остави драскотини върху повърхността на пирита. Това е единственият сулфид, който може да надраска стъкло. Името на минерала идва от гръцката дума пирос - "огън", защото при удар със стоманен предмет по пирита, се отделят искри. При мокрият пирит не се получава искра и затова той трябва да бъде сух. Още в каменната ера са го използвали за запалване на огън. Смята се, че това е първият кибрит на човека. Пиритът е основна суровина за добиване на сярна киселина. Като странични продукти при преработката му често се получават злато, кобалт и др. Пирит се среща във всички сулфидни находища. Най-големите пиритни находища са в Рио-Тинто и Испания. У нас пирит има почти във всички полиметални находища в Родопите и Бургаско.
Французите го наричат „Камъкът на здравето”, поради благотворното му въздействие върху работата на всички органи в човешкото тяло. Като талисман и амулет пирита може да се използва от хора с чиста душа и отворено сърце. Помага за хармонизиране на личните и колегиалните взаимоотношения. Засилва волята и провокира позитивното мислене и положителната нагласа към живота. Успокоява тревожността и повдига самочувствието. Парче пирит поставено на бюрото или на работното място стимулира мисловната дейност, хрумването на нови идеи и защитава от отрицателни енергии.
инж.Петя Йорданова, уредник - отдел "Природа", РИМ Бургас