Пепелянка

Пепелянката е представител на семейство Отровници (Viperidae). Името си е получила от оцветяването си – пепеляво или вариращо от бежово до сиво. Срещат се и напълно черни екземпляри. Най-характерните и белези са тъмната зигзаговидна ивица по гърба и рогчето на върха на предносните щитчета. Макар и много рядко, се срещат и безроги пепелянки. Мъжките имат специфично петно или V-образен белег в задната част на главата, което често се свързва с ивицата на гърба. Женските са по-бледи, като обикновено при тях липсва V-образният белег. Главата е с триъгълна форма и е покрита с малки, неравномерно разположени люспи. Пепелянката достига дължина до 50-70 см, изключително рядко над 1м.

В България пепелянката е широко разпространена, като в планините се изкачва до 1500 м.н.в. Предпочита открити, каменисти и слънчеви места, обрасли с висока растителност и с подходящи подземни дупки за укрития. У нас се срещат 2 подвида – V. a. Ammodytes в Северозападна България и V. a. Meridionalis в останалата част на страната. При първият подвид долната страна на върха на опашката е оранжева, а при вторият - зеленикава.

Една интересна особеност в биологията на пепелянката е, че за разлика от другите влечуги, тя е яйцеживородна. Това означава, че яйцата се развиват в тялото на майката и тя ражда напълно развити малки, които са готови да заживеят самостоятелно.

Пепелянката не е агресивна и рядко хапе без да бъде предизвикана. Отровата й е по-слаба от тази нa усойницата, но инжектира по-голямо количество. Съдържа протеолитични и невротоксични компоненти, а също и хемотоксини с кръвосъсирващи свойства. Симптомите при ухапване са болка, подуване и обезцветяване, понякога замайване и изтръпване. Дори без противоотрова те отшумяват за няколко дни, но може да представляват опасност за деца или възрастни с влошено здраве.

Пепелянката е защитена с Приложение II на Бернската конвенция.

д-р Светла Далакчиева