Опушен кварц

Опушеният кварц е разновидност на кварца и е получил името си заради цвета. В него се различават различните нюанси на обикновения дим – от сив до тъмнокафяв.
Морион се нарича смолисточерната разновидност на кварца. Цветът се дължи на присъствие на алуминий в кристалната му решетка.
Доказано е, че при определен режим на нагряване опушеният кварц и морионът се обезцветяват и придобиват златист оттенък. По този начин се доближават до следващата кварцова разновидност – цитрин, срещащ се в жълт, жълто-кафяв, оранжев, оранжево-кафяв и червеникаво-кафяв цвят. Името му произлиза от френската дума "цитрон" , което означава лимон.
Писателят Рустем Валаев описва в своята книга „Легенди за скъпоценните камъни” следната история. По времето на Екатерина ІІ директорът на шлифовъчната фабрика в Екатеринбург изпратил всичките си налични златисти топази в двора на императрицата, тъй като "опушените топази" излезли от мода. Изпратените истински топази се харесали и дошла поръчка за нови. Исканото количество било огромно, а нямало нищо налично. Директорът не знаел какво да прави и споделил това с местния дякон. Той му споменал, че в олтара има чудодейна икона на св. Варвара Великомъченица, която от грешника праведник може да направи, камо ли да не може да превърне "опушения топаз" в златист. Срещу заплащане, дяконът взимал опушен кварц, а на следващия ден носел златист топаз. Дяконът забогатявал, докато един ден местният аптекар не разказал на директора как веднъж жената на дякона загубила едната си обеца с опушен кварц. Намерили обецата на следващия ден в козунака, където топлината от изпичането превърнала опушения "топаз" в златист.
Съществува вярването, че опушеният кварц е камък-пазител. Подобно на планинския кристал, той е използван от гадателите за поглед във времето и пространството. Сферите от опушен кварц са използвани по същия начин, както тези от планински кристал. Някои смятат, че опушеният кварц е камък на благоразумието и помага човек да реагира избирателно към събитията или другите хора.
Цитринът е наричан „камък на мисълта”. Древните култура вярвали, че поставянето на цитрин на челото усилва психичната енергия. В древни времена е бил носен като протекция срещу змийска отрова и зли мисли.

Петя Йорданова