Обикновена горска майка

Обикновената горска майка (Lathraea squamaria) е многогодишно безхлорофилно тревисто растение. Достига височина 10-20 см и паразитира по корените на различни видове дървета. Паразитният му начин на живот обуславя липсата на зелени части и на развити листа. Поради липсата на хлорофил, цялото растение е обагрено в бледорозовочервено. Къси безцветни люспи покриват както видимото надземно цветоносно стъбло, така и подземните разклонения на вида, оттам и другото му название - люспеста горска майка.

В България от рода Lathraea растат два вида: обикновена горска майка (Lathraea squamaria) и родопска горска майка (Lathraea rhodopaea). Обикновената горска майка се използва в народната медицина, а родопската горска майка е балкански ендемит и е защитен от Закона за биологичното разнообразие вид.

Латинското название на рода Lathraea - идва от гръцката дума lathraios, което значи "скрит", поради скритото, подземно развитие на видовете от рода, обусловено от биологията им на паразити по корените. Първите ( до 10) години коренищата на растението обикновена горска майка се развиват под земята, след което се появяват съцветията. Единствените надземни части на растението са цветоносните стъбла. В основната си част те са покрити с безцветни люспи, а в горната им част са разположени множество цветове. Цветовете са увиснали, обърнати на една страна, събрани в гроздовидно съцветие. Чашката на цвета е звънцевидна с четири-пет зъбеца, в основата си е покрита с редки и дълги власинки. Венчето е двуустно. Четирите тичинки са прикрепени за тръбицата на венчето.

Видът обикновена горска майка е разпространен в Цяла България. Среща се също в горите с умерен климат от Западна Европа до Пакистан и Индия. Предпочита влажни гори.

Божана Рибарова