Обикновен повет

Обикновеният повет (Clematis vitalba) е многогодишна катерлива лиана с разклонени и възлести стъбла, дълги до 30 м и дебели до 5 см. Стъблата растат както по почвата така и по стълбове, храсти и дървета, около които се увиват. Стъблата на обикновения повет израстват от силно развито подземно коренище и живеят най-много до 24 години, със стареенето те се вдървеняват. Растението има силна коренова система. Листата на обикновения повет са разположени един срещу друг на дълги дръжки. Те са сложни, нечифтоперести, с непостоянен брой на отделните листчета. Самите листчета имат дълги дръжки и са с продълговато яйцевидни до почти сърцевидни петури с целокраен или различно назъбен ръб. Стъблата на обикновения повет се катерят с помощта на дългите листни дръжки и на дръжките на листчетата. Те са особено чувствителни на допир и щом се докоснат до каквато и да е жива или мъртва опора, веднага се увиват около нея.

Интерес представляват метаморфозите, които претърпяват цветовете на растението, от появата на първите пъпки до превръщането им в хвърчащи пухчета, носещи семената на узрелия плод. Обикновеният повет започва да цъфти към края на май и цъфтежът му продължава до края на август – началото на септември. Цветовете са бели, с диаметър около 2 см, с дълги дръжки, събрани в метлицовидни съцветия, разположени по цялото протежение на растението, но от външната му страна, за да имат достъп до светлината. Наскоро след като цветовете на обикновения повет започват да прецъфтяват, на тяхно място в съцветията се появяват едни след други, докато покрият цялото растение, пухкави сребристосиви сборни плодове. Всеки такъв сборен плод се състои от многобройни продълговати, слабо сплеснати червеникавокафяви плодчета - орехчета. Всяко от тях има на върха си дълго няколко сантиметра разперено окосмено стълбче – хвърчилка. Когато узреят, плодчетата се откъсват едно по едно, а вятърът ги подхваща и благодарение на хвърчилката им ги разнася надалеч.

След появата на първите плодове - пухчета, цъфтежът на повета не престава. Това е причината на едно растение едновременно да се намират цветове в няколко междинни фази - от цъфтене до образуване на семена.

Видът е разпространен в Европа, Кавказ, Югозападна Азия. У нас се среща из храсталаци и гори, предимно по влажни места до 2000 м надм. в. В България са разпространени още 5 вида. За декоративни цели се отглеждат наши и чуждестранни видове.

Внимание: Цялото растение е отровно. Поветът съдържа протоанемонин, анемонин, сапонини, леонтин, клематитин, сигмастерин, восъци, ситостерин и др. Народните лечители използват неговите корените, листата и цветовете, но официалната медицина не е потвърдила лечебните свойства на растението.
Обикновеният повет е терциерен реликт.

Божана Рибарова