Няма да забравим героите

Време е да си спомним за героите. За онези над 600 000 души поели по пътя на войната – най-патриотичната в нашата история - Балканската война от 1912-1913г., вестник „Таймс” констатира:

"В Източна Европа се роди нова военна сила, която даже Великите сили не ще могат да удържат."

И българската армия доказва това твърдение в стремежа си да достигне до нашите сънародници останали в пределите на Османската империя. Лозенградската операция от 9-11 октомври 1912г. завършила с победа показва високия боен дух на българския войник. През цялото време звучи „Шуми Марица”. Лозенград става български, a турската войска се оттегля панически, оставяйки ценни трофеи.

Следва атаката на Люлебургас – Бунархисар. По общо мнение това е най-кръвопролитното сражение в цялата Балканска война. Боят започва от сутринта като турците правят опит за решително настъпление. Нашите войници, макар и притиснати не отстъпват и откриват убийствен огън. Отличното взаимодействие между пехота и артилерия дават шанс на 3-та българска армия с командващ ген. Радко Димитриев да вземе превес над врага и след командата „Напред на нож” да се устремят към турските позиции. Завързва се тежък ръкопашен бой, в който пада пленено турското знаме. Героичният подвиг е на ефрейтор Иван Неделчев Арабаджиев от 1-ва дружина на 24-и черноморски пехотен на Н.В.Ц. Елеонора полк. Той е роден на 15 януари 1888г. в с.Аврен, Варненско. Иван Арабаджиев участва и в Първата и Втората световни войни, награден е общо с 5 ордена „ За храброст”. Умира през 1968г.

На 9 февруари 1914г. командира на полка, полковник Григор Кюркчиев издава Заповед № 16, която завинаги записва в историята подвига на ефрейтор Арабаджиев: „Ощастливен от провидението, след презиране на смъртта, с войнишко достойнство, ефрейтора Иван Неделчев издърпва знамето от ръцете на турския знаменосец, издига го високо нагоре и извиква „Ура!”. За проявената смелост на ефрейтора и неговите бойни другари от полка в епичните боеве при Бунархисар на 18 октомври 1912г., са наградени с ордени „За храброст” и произведени в по-горен чин. Плененото знаме е предадено на ген. Радко Димитриев ден след сражението в Бунархисар. По-късно то е пренесено в 24 полк, където напомня за юначните подвизи на черноморци. Понастоящем няма данни за местонахождението му, но това няма да изтрие спомена за героизма българските воини.

Яна Иванова, уредник отдел „История”