Никулден

СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ – ПОКРОВИТЕЛ НА РИБАРИТЕ И МОРЯЦИТЕ ОТ БУРГАСКИЯ ЗАЛИВ ОТ ДРЕВНИ ВРЕМЕНА

Още в древността селищата покрай Бургаския залив дълбоко почитали един от най-праведните християнски светци – Николай Чудотворец. Той се възприемал от хората като господар на морето, укротител на бурите и морските стихии. Те вярвали, че светецът- чудотворец плава на златен кораб в морето и винаги се намира там, където има нуждаещи се от помощ. Затова моряците и рибарите от залива го избрали за свой покровител. В негова чест били издигнати средновековните манастири в двата края на Бургаския залив. От север заливът бил пазен от главния манастир„Св. Никола” на нос Емона, а от юг- манастира „Св.Никола” при днешния Черноморец / преди с. Св.Никола/.

От древността сред бургаските лодкари се запазило поверието, че при правене на нова лодка, на носа й задължително се вгражда иконата на Св. Никола. Това укрепва нейната конструкция и пази от бурите в морето. В семействата на бургаските рибари много сериозно продължава да се спазва обичая за палене на свещи в дома пред семейната икона на Св.Никола, когато мъжете са в открито море. Така моряшките жени търсели подкрепата на светеца, за да върне съпрузите им живи и здрави. По спомени на стари бургазлии до 40-те години на ХХ век, в навечерието на празника по-възрастните и добродетелни жени обикаляли къщите на моряците и рибарите и взимали по шепа жито. Вечерта те го сварявали в къщата на някой уважаван и известен с добър късмет рибар, поставяли го в специален съд във форма на кораб и го украсявали, а на сутринта преди празничната служба го осветявали в църквата. Така осветено от Никулденското бдение, житото било раздавано по домовете за помен на починали или загинали в морето моряци и рибари. Поменът завършвал на брега на морето, където хората хвърлят във водата венци от бръшлян заедно с остатъка от житото и преливат с червено вино в памет на загиналите моряци рибари през изтеклата година.

И днес се спазва обичая в Бургаско никой рибар, моряк или член на семействата им да не работи на Никулден и никакъв кораб или лодка да не излизат в морето, освен за извършване на ритуала за помена. Ако са на път в далечни морета, те спират там където ги свари празника и пускат котва. Моряците празнуват в чест на св. Никола с окичени със зеленина и цветя носове на лодките и корабите.
Традиционната трапеза има интересна ритуалност, която е свързана с една стара българска легенда:
“Веднъж Св.Никола излязъл с приятели с една гемия в морето. Неочаквано ги връхлетяла буря и гемията се продънила, започнала да се пълни с вода и да потъва. Спътниците на светеца му се подиграли, че не може да направи чудо и да ги спаси. Тогава той уловил с ръце един шаран и с него запушил дупката на пробитото дъно.“
Вероятно в първоначалната версия се разказвало просто за риба с люспи, които олицетворявали късмет и повече пари. Но така възникнал обичая на празника да се яде шаран като свещен курбан за патрона Св.Никола. Той се приготвя задължително пълнен с ориз, булгур, стафиди и орехи и се пече обмазан с тесто – „рибник”. Върху тестото се правят шарки от пръчици и топчета, очертаващи гръбнака, опашката и главата. На трапезата рибника се разчупва така, че да се запази костта на главата във форма на кръст, която се хвърля в морето за здраве и благополучие на цялото семейство.

Почитането на Св.Никола като покровител на рибарите е създало някои задължителни ритуали и забрани след празника му. Първият улов рибарите посвещават на патрона си, а първата уловена риба трябва да се приготви и изяде на самия бряг като костите й се хвърлят в морето. Вярва се, че на този ден се затваря морето и приключва есенно-зимния риболовен период. След този ден традицията забранява ловенето на риба до пролетта. Така рибарите не само се запазват от зимните стихии, но и оставят морето да възстанови своето рибно богатство през пролетта.
Никулден е обявен за официален празник на Бургас през 1992 г. Вече 17 години бургазлии почитат своя патрон, като спазват древните традиции и създават нова празнична атмосфера.

н.с. Цоня Дражева