Накити от Бургаския край

(Непоказвани експонати от фонда на Етнографския музей)

Народните песни възпяват красотата на българска мома, сравнявайки я с „ясно слънце”. Но те подсказват и какво място са заемали накитите в света на българката.
В песен от с.Подвис, Карнобатско „бяла Неда” признава:
„Ни ма глава боли, джанъм,
нито клето сърце, джанъм,
шийка ма боли, джанъм,
за жълти алтъни, джанъм,
кръстчето ма боли, джанъм,
за кован коланец, джанъм.

В друга една песен се пее за мома, която мела равни двори и намерила „три зрънца позлатени”, сложила ги в престилката си и отишла при майсторите златари от долната махала с конкретни изисквания – да й направят „кован гердан, шарен гердан и златен пръстен”, но такива, че да смае жениха си и той да рече: "Барем мома, барем чудо!"

Накитите са белег на формиран естетически вкус и богато въображение, на добро самочувствие, на потребността да изразиш принадлежността си към българския етнос и християнската вяра. Те носят символиката на народните вярвания и, в този смисъл, са не само украшения, но имат и магически функции – пазят от уроки и отблъскват злите сили.
Съобразени с формите на човешкото тяло и структурата на костюма, накитите са за глава, за шията и гърдите, за ръцете, за кръста.

Нанизи, подбрадници, прочелници, обеци, гривни, пръстени,... – разнообразието е изключително. Накитите се различават както по предназначението си , така и по материала, от който са направени. По правило, моминските накити са по-скромни – предимно мънистени (синчани), а тези на омъжените жени – от метал ( мед, месинг, сребро, злато).

Накитите, както и носиите, показват възраст, семейно положение, материално състояние. Голямо е и орнаментното многообразие по тях от геометрични фигури, цветя, птици, звездички, овошки – целият заобикалящ ни свят.

Настоящият етнофакт няма претенциите за подробно и изчерпателно описание на накитите от Бургаски регион. Той само представя интересни накити от фонда на Бургаския Етнографски музей, които никога не са били в експозиция, но си струва да бъдат видяни от повече хора.

Украшение „пелеш” от село Козичино. Парче черен вълнен плат, обшито по дължина с бели и черни мъниста, с пришити турски монети и папулки. Дължината му е 1.8 м., а ширината – 5.2 см.

Китка – украшение за глава във вид на две клончета, направени от сини, бели, червени и др. мъниста и разноцветни пискюли, пришити със син конец върху тел.


Подбрадник от Козичино – върху тясна ивица плат са пришити черни и бели синци, като черните образуват правоъгълничета, а белите с а във формата на Х. От двете страни – китки от червени бели и черни мъниста и три турски парички накрая.


„Китка” за глава от Козичино – мъниста и разноцветни папулки. Дължина 12 см.


„Краища” от Козичино – върху две тесни ивици памучен червен плат са пришити една над друга монети, висулки от бели и черни синци, които завършват с пембяни сини зелени вишневи и червени папулки. Двата долни края завършват с по 6 реда висулки от разноцветни мъниста в края на които са прикрепени големи турски монети. Украшението се спуска успоредно на плитките отзад на гърба. Дължината му е 88 см., ширината на ивицата плат – 1,5 см.


Китка със синци. Разноцветни синци са нанизани на конец и след това с тях са образувани фигури. Има кукичка за закопчаване. От село Проход


Венче от село Везенково


Булчински накит за глава –„стефанче” – от края на ХІХ век


Част от титерици. Състои се от 4 синджира, на един от които са закачени листообразни висулки. В единия край завършва с кръгла закопчалка във вид на брошка с релефно изображение, а в другия край – с малка кръгла гладка закопчалка. От село Русокастро.


Подбрадник – 48 правоъгълни плочки от мед, калай, цинк и малко сребро с ромбовидна фигурка в средата, скачени една за друга с по две халки. 48 см.


Гривна – 17 плочки, гравирани с цвете в средата, са скачени една за друга с по 4 халки. Закопчава се с шарнир Дължина 18,5 см., шир. – 2,2 см.


Гривна от бронз – състои се от 2 полудъги, свързани с кръгли панти, от които едната е пригодена за закопчаване, релефна – по цялата й дължина по 3 шнурови и 12 линейни орнаменти. От село Огнен.


Пафти – пиринчени, кръгли, заострени в единия си край. С растителни мотиви и двуглав орел


Пафти – бронзови, с правоъгълна форма, украсени със син и жълт емайл, със стъклени зелени и червени камъчета.


Пафта от бронз и сребро с форма на палмети. От всяка страна са изобразени в кръг от точки растителни орнаменти. Краищата са заградени с украса от линии и точки. Върху прикрепената неподвижно за дясната пафта плочка е изобразена птица, опряла човката си на едното крило. От село Граничар, дарени на 21.12.1968г. от Сава Попов.


Пафта с форма на индийска палмета със завити нагоре краища. Бордюрът и токата над закопчалката са с растителна и геометрична филигранна украса, от двете страни с по една седефена пластинка с изображение на двуглав орел с корона, 20 см.


Пафти с форма на къдрава палмета. Бордюр от стилизирани листа и ягодови плодове и клонче с ягодка на върха. На пафтето – двуглав орел с корона. Дължина 17,8 см.


Пафта с форма на къдрава индийска палмета. Изобразена е птица с полуразтворени криле и обърната назад глава, а над нея – слънце с човешки образ. На пафтето – птица с корона. 10 см.


Пафта с кръстовидна форма от Лозенградско.


Росица Топалова, Уредник в отдел „Етнография”