Музикалният фолклор

Някога, когато смятали, че изкуствата, в това число поезията и песента, са божи дар, поетите призовавали бога или музите-богини да ги вдъхновят и им дадат сила да възпеят събития, личности, природа. Странджа е съхранила един уникален фолклор, като от поколение на поколение тук са се предавали културата, обичаите и нравите на местните жители. Многобройните песни са съпътствали ежедневието на странджанеца и са разказ за неговите щастливи и трудни моменти. Старите хора казват, че с песен трудът е по-лек и който пее, зло не мисли. Славни хора е раждала Странджа планина - и до днес няколко имена прославят не само родното си място, но и цяла България.

Калинка Згурова – родена през 1945г. в с.Дебелт общ.Средец. Наследява таланта на баба си, която е била известна народна певица. В детските й години неин идол е Комня Стоянова, за която казва: „Мечтала съм да съм като нея”. Мечтата й се сбъдва – наричат я „Славеят на Странджа”. За първи път е отличена с приз на 11 г. на фолклорен фестивал в Бургас, а на 15г. получава лауреатско звание и златен медал в международния фестивал за народни песни в Берлин. Също на 15г. е отличена на първото национално надпяване в с.Граматиково, през 1960г. Професионалният й път започва в хора на ансамбъл „Пирин” – Благоевград била е солистка на ансамбъл „Загоре” - Стара Загора. От 1973г. е солистка на ансамбъла за народни песни на БНР, известен по-късно като „Мистериите на българските гласове”. Записва над 300 песни от Странджа за БНР, БНТ и Балкантон. Издава няколко дългосвирещи плочи и дискове. Kалинка Згурова е създателка на вокално трио „Зорница”. В репертоара си има над 400 песни, които сама е издирила от родния си Странджански край. Има издадени 10 самостоятелни албума, като в албума „Завръщане в Странджа”са събрани най-популярните песни на певицата, преработени с електронно звучене. Свързва живота си с композитора Стефан Кънев. През 1993г. създава фондация „Кънев - Згурова”, чрез която подпомага млади народни певци, има своя школа и възпитаници за българско народно пеене. Носителка е на награда „Грами” на Американската академия за звукозапис. През 2009г. получава наградата „Нестинарка”за цялостно творчество.

Комня Стоянова /1930-1991/
Родена в с.Драчево, общ.Средец, в семейство, където всички пеят. Пее и тя и учи песните си от майка си и сестрите си. Тя е сред най-стилните и лирични певици на Странджанския край. Първите й изяви на сцена са през 40-те години на миналия век в програма на гостуващи артисти от „Театър за селото”.На 18 години записва песни в радио „Стара Загора”, а от 1953г. е певица в хора на ансамбъл „Филип Кутев”- София.
С ансамбъла и с камерни формации изнася концерти в страната и в чужбина и представя богатия си странджански репертоар от около 300 песни. Много от песните й са в Златния фонд на БНР и са смятани за образци на старинното и стилно странджанско народно пеене. Сред тях са „Турчин робини караше”, „Булко Тудорко”, „Бяла Стана”, „Димо седи на дюгеня”.


Костадин Варимезов /1918-2002/
Гайдарят Костадин Варимезов е роден в с. Росеново, общ.Средец. Любовта към народната музика наследява от родителите си, преселници от Лозенградско. Баща му свири на кавал, а майка му пее стари странджански народни песни. Той е един от първите български музиканти, които не само посещават други страни и континенти и представят българската народна музика по фестивали и концерти, а живеят продължително време в чужбина и преподават там българска народна музика. През 1978 и 1979г. преподава в Университета в Торонто, Канада. Наричат Костадин Варимезов „царят на българската гайда”, „свети Костадин на народната музика”, а в Канада и САЩ е известен като „професора”, посветил много студенти в тънкостите на древното българско гайдарско изкуство. През 1954г. Костадин Варимезов е приет в състава на оркестъра за народна музика на Българското Национално Радио. Не след дълго в родния ефир прозвучават оригинални хора и инструментални мелодии от Странджанския край. Той е от творците, чрез които българската гайда влиза в световните музикални енциклопедии. В златния фонд на БНР се съхраняват повече от сто записи на Костадин Варимезов, сред които „Севданино хоро”, „Нестинарско хоро”, „Буенек”, „Тракийска ръченица” и много други.

Янка Рупкина – родена в малкото средецко село Богданово през 1938г. В семейството й винаги се е пеело, от малка запява и тя. На 22г. печели първа награда от събора по надпяване в с.Граматиково. От 1960г. в продължение на 30г. е солистка на ансамбъла за народни песни на БНР. В края на 70-те години създава трио „Българка”, с което печели световна популярност и представя българското народно пеене по целия свят. Работи с имена като Кейт Буш, Крис де Бърг, Джордж Харисън и др. За нея Джордж Харисън казва: „Янка Рупкина е най-голямата певица на планетата”. През 2012г. е удостоена с високото държавно отличие орден „Св.Св.Кирил и Методий”. Сред най-известните изпълнения на Янка Рупкина са „Калиманку Денку”, „Станинуту лице”, „Мари Марийку”, „Седнало е Джоре”.