Мила Чуклева

Спомен за Мила Чуклева

„Когато напускам наесен морето,
Оставям на пясъка нещо от мен –
Седеф от сърцето ми нежно да свети
Във топла сълза от прощален рефрен”

Това е част от стихотворение, написано от Мила Чуклева през септември, 2005 г. Споменът за нея наистина е нежен, защото тя беше фин, деликатен, духовен човек.

Мила Кръстева Чуклева е родена на 6 август 1938г. в Бургас. По майчина линия е потомка на родолюбиви тракийски бежанци от източна Тракия, а по бащина – на революционен панагюрски род. Средното си образование завършва с отличие във Втора смесена гимназия „Константин Фотинов” в Бургас. През 1961 г. се дипломира в Софийския университет с три специалности – славянска филология с полски език, български език и литература и етнография. Цялата й професионална дейност – научна, популяризаторска и организационна, е свързана с музейното дело и журналистиката. От 1 юни 1961 г. до 5 август 1971 г. работи в Окръжен исторически музей – Бургас – в началото за кратко като екскурзовод, а след това – като завеждащ отдел „Етнография”. От 1971 г. е доктор на историческите науки - в Софийския университет защитава дисертация на тема „Традиционното лозарство и винарство в Черноморския басейн южно от Стара планина”. Започва работа като методист по проблемите на музейното дело в Дирекция „Културно-историческо наследство” в Окръжния съвет за култура – София. През 1982 г. печели конкурс в Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий” и до 1992 г. работи като редактор на списание „Библиотекар”.

Създател е на тематико-експозиционните планове , както и до голяма степен на художественото оформление на 4 етнографски експозиции в страната и на литературната експозиция „Живот и творчество на Елин Пелин” в село Байлово. Има множество научни публикации във връзка с неизследвани дотогава етнографски проблеми. Автор е и на повече от 300 научно-популярни статии в различни сборници, списания и вестници. През 2011 г. представя своето изследване за дейността на дядо си д-р Георги Попкиров – председател на културно-благотворително дружество „Тракия” в Бургас - „С тъга по родна Тракия”.
Освен учен, тя беше и художник приложник с невероятно изискано естетическо чувство. През 1997 г. става член на творческия фонд на Съюза на българските художници. Направила е 14 самостоятелни изложби с творби на приложното изкуство. Участвала е в изложби на Националния етнографски музей при ИЕФЕМ-БАН, в национални панаири и изложения на художествените занаяти в Орешака. Всяка година вземаше участие и в съпътстващата Международния фолклорен фестивал в Бургас програма на Бургаския музей - така се запознахме. Спомняйки си за Мила, искам да вярвам, че тя просто пак си е заминала...

„Когато морето напускам наесен,
отнасям дъха му бургаски солен
и тихия глас на смокинова песен
от Бога на слънцето благословен...”

/ Росица Топалова, уредник в отдел „Етнография”