Метеоритите са очаровали човечеството в продължение на векове, не само заради неземния си произход, но и с историите, които разказват за ранната Слънчева система и произхода на планетите.
Нашите древни предци изработват първите си сечива от кост, дърво и камък, а по-късно откриват медта и нейните сплави с калай (бронз), с които вече създават много по-здрави оръжия и инструменти.
Медта, среброто и златото съществуват в метална форма, достъпни за добив и директна обработка, но на Земята желязото почти винаги се намира под формата на руда, която трябва да бъде преработена, за да се извлече то. Без изобретяването на процеса топене, хората от бронзовата епоха не биха могли да използват желязото, което са намерили.
Но има и друг източник на метала за направа на оръжия, сечива и декоративни предмети – метеоритите. Доказано е, че откритите артефакти, изработени от желязо с космически произход, предхождат появата на топенето на желязо с две хилядолетия.
В археологически обекти от късната бронзова епоха са намерени артефакти, направени от желязо с примеси на никел – сигурен знак, че желязото е дошло от метеорит. Независимо дали са знаели, или не, че идва от небето, древните народи са ценели метеоритното желязо. Намирайки го в природата, ранните ковачи бързо осъзнали превъзходството му.
През четвъртото хилядолетие пр. Хр. е усвоено коването на желязо-никелова сплав, много по-твърда и по-крехка от обработваната дотогава мед. В средата на второто хилядолетие пр.Хр. се развива производството на желязо чрез топенето на желязна руда при натрупан почти две хилядолетия опит в обработка на метеоритно желязо. Това позволява на този метал да замени медта и бронза, използвани дотогава.
Проучвания на артефакти през последното десетилетие потвърдиха, че някои цивилизации са използвали желязо от метеорити. Известен пример е изящно изработеният полиран кинжал и други железни предмети, намерени сред съкровищата, запечатани в гробницата на Тутанкамон преди около 3300 години.

Най-ранните известни железни артефакти са девет малки мъниста от две погребения в Герзех, Северен Египет, датирани около 3200 г. пр. Хр. Доказано е, че тези мъниста са направени от метеоритно желязо и оформени чрез внимателно чукане на метала в тънки листове, навивани след това на тръбички. Те са били нанизани в огърлица заедно със злато и скъпоценни камъни, което говори за високата стойност на този екзотичен материал в древността. Изследването е публикувано в Journal of Archaeological Science. Древни бижута и оръжия, направени от този рядък материал, са открити и в други части на света: мъниста в Северна Америка, брадви в Китай и кама в Турция.
Дълги години инуитите в северозападна Гренландия изработват остриета, харпуни, както и инструменти за гравиране от метеоритно желязо от легендарния Гренландски метеорит, от който са намерен три отделни къса, най-големият от които Палатката (34 тона) е експониран в Американския музей по естествена история в Ню Йорк.

Метеоритът Анигито (34-тонно парче желязо) от Гренландия е на показ в Американския музей по естествена история в Ню Йорк.
СВЕЩЕНИ КАМЪНИ
ЧЕРНИЯТ КАМЪК НА КААБА

Най-известният свещен метеорит е Черният камък на Кааба в Мека, където мюсюлманите се молят пет пъти дневно. Той е поставен в североизточната част на външния ъгъл на храма и се счита за най-святото съкровище на исляма.
В средата на Голямата джамия в Мека се намира черен кубичен храм на Кааба, „Дома на Бог“. В единия ъгъл на Кааба е Черния камък, за който се смята, че е от метеоритен произход. Откритата му повърхност е около 16,5 на 20 сантиметра и е рамкирана със сребърна лента. Ислямската традиция описва камъка като идващ от небето, първоначално с цвят на зюмбюл, преди да стане черен заради греховете на човечеството.
МЕТЕОРИТЪТ ХОБА
Това е най-големият известен метеорит на Земята, тежащ изумителните 66 тона. Открит е през 1920 г. във ферма близо до Грутфонтейн, Намибия, но вероятно е паднал на нашата планета преди около 80 000 години.
Съставен предимно от желязо и никел, Хоба е с дължина около 2,7 метра, ширина 2,7 метра и с дебелина близо 1 метър, което му придава вид на масивен метален блок.
Един от най-интригуващите аспекти на Хоба е, че той не е създал кратер при удара си със земната повърхност, въпреки огромното си тегло и размер. Учените смятат, че това необичайно явление се е случило, защото метеоритът е навлязъл в атмосферата на Земята под много малък ъгъл, което забавило спускането му. С течение на времето той частично се е заровил в земята, където в крайна сметка е открит от фермер. Хоба е защитен като национален паметник от правителството на Намибия.
МЕТЕОРИТ ЧЕЛЯБИНСК: МЕТЕОРИТЪТ, КОЙТО РАЗТЪРСИ РУСИЯ
На 15 февруари 2013 г. светът се стресна от сблъсък със земната повърхност на фрагменти от малък астероид (2012 DA 14 клас „Аполон”), който се разруши при навлизането в земната атмосфера в небето над Челябинск, Русия.
По изчисления на НАСА, обектът е бил с диаметър около 19 метра и маса от порядъка на 10 хил. тона. Той навлиза в земната атмосфера под много остър ъгъл със скорост 18 км/сек и след около 32,5 сек. се взривява. До Земята достигат 10 % от изходната му маса. Отломките от астероида се разпръскват на територия 2500 кв. км. над Челябинска област. Намерените фрагменти са с маса най-често 5 г, а най-голямата част от метеорита с тегло 654 кг е извадена от езерото Чебаркул.
Разрушаването на небесното тяло предизвиква три взрива, съпроводени от мощно ярко светене с продължителност около 5 секунди и силна ударна вълна, обиколила два пъти Земята. Експлозията предизвиква ослепителен блясък, последван от мощна ударна вълна, която разбива прозорци, поврежда сгради и ранява над 1500 души (предимно от летящи стъкла). Тя е заснета от хиляди свидетели. Тези кадри позволиха на изследователите да моделират точно събитието и да анализират динамиката на процеса.
По оценка на НАСА това е най-голямото известно небесно тяло, паднало на Земята, след Тунгуския метеорит през 1908 г. и съответства на събития, случващи се средно веднъж на 100 години.

ТУНГУСКИ МЕТЕОРИТ

В съвременната история най-много разкази на свидетели, описващи навлизане на голям метеор в земната атмосфера, има за събитието, случило се на 17 юни 1908 г. над Подкаменная Тунгуска в Сибир, Русия. Този метеор е наблюдаван в отдалечена част на Сибир, но не е стигнал до Земята. Той се взривява във въздух, но силата на експлозията е толкова мощна, че поваля дърветата на територия, широка стотици километри, заравнявайки почти 3600 квадратни километра от горската тайга.
Експлозията предизвиква земетресение с магнитуд 5,0 по скалата на Рихтер, а ударната вълна се чува на разстояние до 1000 км. Мощността на взрива е 1000 пъти по-голяма от тази на атомната бомба, хвърлена над Хирошима. Две десетилетия след случилото се на юни 1908 г., дървета в близост до река Тунгуска в Сибир все още изглеждат опустошени.
Събитието при Тунгуска се нарежда сред едни от най-силните удари, дошли от космоса през ХХ век.
* В материала са използвани снимки от www.meteorites.bg