МЕТЕОРИТИ ПАДНАЛИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

На територията на България са намерени 7 метеорита, за шест от които е наблюдавано падането на Земята. Най-големият от тях е открит случайно с метарлотърсач в района на Орлов дол, Хасковско.
Части от български метеорити се намират в различни музеи и частни колекции в София, Лондон, Берлин, Чикаго, Будапеща, Ватикана.
В Музея на СУ „Св. Климент Охридски“ са предадени пазят части от метеоритите Гумошник, Силистра и Павел, последният откраднат през 2000 г. Периодично в сайтове се появяват съобщения за продажба на български метеорити: 1.06 gram - VIRBA (L6 Chondrite) Meteorite https://www.ebay.com › itm Sold · $123.75 · Wed, Dec 18, 12:48 PM

СПИСЪК НА МЕТЕОРИТИ, ПАДНАЛИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ




МЕТЕОРИТ РАЗГРАД
На 25 октомври 1740 г. в ясен ден се раздават звуци като от буря и се чуват три удара, подобно на топовни гърмежи. След събитието в района на града са открити два метеоритни къса с тегло съответно 22,5 килограма и 2,5 килограма. Научно съобщение за случая има от 1815 г. (Hammer, 1815), написано по османските анали на Суби Мохамед ефенди. Двата „камъка” са изпратени с доклад на Високата порта. По-нататъшната съдба на тези два метеоритни къса е неизвестна. В подкрепа на правдоподобостта на събитието е подробното описание на очевидци на падането му, но няма данни за съхраняването на късове в музейни сбирки.

МЕТЕОРИТ ВЪРБА
Meтeopитът пaдa в paйoнa нa ceлo Bъpбa, Бeлoгpaдчишко, нa 20 мaй 1874 г. Информация за събитието публикува Гaбpиeл-Oгюcт Дoбpe, a oпиcaниe нa „ĸocмичecĸия ĸaмъĸ“ дaвa Уoлтъp Флaйт, който пишe, чe мeтeopитът e пaднaл cъc cилeн тpяcъĸ, зaбивaйĸи ce в зeмятa нa 1 мeтъp дълбoчинa. Heгoвoтo тeглo e 3,6 ĸг. Той e изнeceн oт нaшитe зeми и ĸъcoвe oт нeго се намират във Виена, Берлин, Париж, Лондон, Ватикана, Чикаго. Haй-гoлемият ĸъc oт мeтeopитa (3040 г.) е в Myзeя пo ecтecтвeнa иcтopия в Бyдaпeщa. Фpaгмeнтът, пocтъпил в мeтeopитнaтa ĸoлeĸция в Πapиж, e пoдapъĸ oт Caфвeт пaшa, ĸoйтo пpeз 1874 г. бил пocлaниĸ нa Ocмaнcĸaтa импepия във фpeнcĸaтa cтoлицa.


Метеорит Върба в Будапеща
С разрешение проф. Борислав Тошев https://www.researchgate.net/publication/280558294_METEORITT_OT_BELOGRADCIK


Три къса от метеорит Върба, Лондон


Микрофотография на текстура и минерали от Върба.
Meteorite falls in Bulgaria: Reappraisal of mineralogy, chemistry, and classification
V. DEKOV, P. ROCHETTE , J. GATTACCECA, Meteoritics & Planetary Science 52, Nr 8, 1649–1659 (2017)
doi: 10.1111/maps.12879 https://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/maps.12879

МЕТЕОРИТ ГУМОШНИК
На 28 април 1904 г. над селата Врабево, Дебнево и Гумошник се наблюдават метеори, съпроводени с бучене и свистене, след което на различни места са открити шест метеоритни къса с общо тегло 5,669 кг. Два метеорита от Дебнево се съхраняват в Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми на СУ „Св. Климент Охридски”. Извършени са редица деструктивни изследвания на тези късове, в резултат на което метеоритните късове са с променена визия и редуцирано тегло от първоначалните. Части от метеорит Гумошник има в различни колекции в Берлин, Виена, Париж, Лондон, Москва, частна лица.

Гумошник-3 (с. Дебнево), община Троян, Ловешка област, с видими следи от нарязване в Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми на СУ „Св. Климент Охридски”


Микрофотография на текстура и минерали от Гумошник
Meteorite falls in Bulgaria: Reappraisal of mineralogy, chemistry, and classification
V. DEKOV, P. ROCHETTE , J. GATTACCECA, Meteoritics & Planetary Science 52, Nr 8, 1649–1659 (2017) doi: 10.1111/maps.12879 https://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/maps.12879


Частна колекция парче от метеорит Гумошник, 42 грама
https://www.meteorite-times.com/Back_Links/2006/January/Accretion_Desk.htm


МЕТЕОРИТ СИЛИСТРА
Сутринта на 19 юли 1917 г. в небето над Елена, Разград и Силистра е наблюдаван болид. Събрани са няколко фрагмента, но само един с тегло 0,15 г стига до Музея на Софийския университет. След извършени изследвания теглото е редуцирано до 0,125 г.


Meteorite falls in Bulgaria: Reappraisal of mineralogy, chemistry, and classification V. DEKOV, P. ROCHETTE , J. GATTACCECA, Meteoritics & Planetary Science 52, Nr 8, 1649–1659 (2017) doi: 10.1111/maps.12879 https://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/maps.12879

МЕТЕОРИТ КОНЕВО
На 28 февруари 1966 г. след леки звукови ефекти и следа от дим в небето над с. Конево пада метеорит, който се разбива на няколко парчета. По свидетелски показания явлението е съпроводено от два гърмежа. Един камък с тегло около 90 г е намерен в с. Конево. Разбит е на няколко парчета, като едното (1,47 г) постъпва в Музея по минералогия на Софийския университет чрез Е. Коен. Това е единственият материал, останал от оригиналната проба. Съдбата на останалите парчета е неизвестна.

МЕТЕОРИТ ПАВЕЛ
Метеоритът пада в близост до село Павел (област Велико Търново) около 14:00 часа на 28 февруари 1966 г., което е наблюдавано от работещите на полето хора. Падането е придружено от светеща ивица в небето и звукови ефекти. Намерени са два камъка (2,962 кг и 6 г), по-големият от които прави дупка с неправилна форма и дълбочина 30 см. Големият метеорит се съхранява в Музея по минералогията, петрологията и полезни изкопаеми на СУ „Св. Климент Охридски“ до неговото изчезване през 2000 г. Междувременно теглото на метеорита претърпява редукция във времето поради приложените деструктивни методи за неговото изследване. Неизвестно как парче от метеорит Павел попада в частна колекция.

Павел 38г. фрагмент с полирана повърхност и запазена кора. Частна колекция
https://www.meteorite-times.com/Back_Links/2006/January/Accretion_Desk.htm

МЕТЕОРИТ ОРЛОВ ДОЛ
През лятото на 2018 г. близо до село Орлов дол Иван Иванов, Недко Русев и Живко Андонов намират на изровения селски път необичаен камък с тегло 151 кг. Съхраняват камъка цяла година, преди да предприемат действия по неговата идентификация. Малка проба е изследвана от Георги Пенев, който потвърждава, че става въпрос за железен метеорит. Той съдейства за класифицирането муи вписването му в Метеоритната база данни. https://www.lpi.usra.edu/meteor/

Парче от железния метеорит Орлов дол и данните от анализа, извършен от Георги Пенев