Месни и Сирни Заговезни

Месни Заговезни

Месни Заговезни е църковен празник с подвижна дата в православния календар. Датата се променя в зависимост от датата на Великден. Месни Заговезни е винаги осем седмици преди Великден, в неделя.
Традиционната семейна вечеря е месна, откъдето е и името на празника. След този празник е забранено да се яде месо до края на Великденския пост.
В съботата преди Месни Заговезни е Голямата задушница. Навсякъде в България жените раздават на гробищата хляб, тестено ядене, варени яйца и сирене в чест на мъртвите.

Сирни Заговезни

Сирни Заговезни е седем седмици преди Великден. Вечерта на празника се заговява в кръга на близкородствени семейства. До самата вечеря трябва да завърши обичаят „прошка”- по-младите целуват ръка на по-старите и искат и получават прошка за извършени грешки и обиди. По традиция за тържествената трапеза се приготвят баница със сирене, варени яйца, бяла халва с орехови ядки, риба.
По време на вечерята се извършва и обичая „хамкане”- на края на конец, окачен на тавана или на дълъг прът се връзва парче бяла халва. Конецът се залюлява в кръг и всички около трапезата /главно децата/ се опитват да уловят окаченото с уста.
Най-характерен обичай на Сирни Заговезни е запалването на празничните огньове. Хората, които се играят са последните от зимния празничен цикъл. По време на Великденските пости хоро не се играе с изключение на „Буенец” /буйно, несключено хоро, което се играе от момите в Източна България/.
От Сирни Заговезни до Великден сватби не се правят.
Календарно свързани с прехода между зимата и пролетта, обредите на Сирни Заговезни имат очистителен и предпазващ характер.
Традиционна храна за Сирни Заговезни:
Баница със сирене;
Варени яйца;
Халва с орехови ядки;
Мляко с ориз;
Печено сирене, наръсено с червен пипер;
Риба.

Сирнишки огньове
Сирници, оратници, оруглици – обичай, изпълняван на Сирни Заговезни. В него участват момчета от 8 до 14 години. Преди вечерята ергените запалват по високите места край селото предварително подготвени огньове от слама, съчки, шума и др. По-малките момчета правят свои огньове по улиците. Огънят трябва да има колкото се може по-висок пламък, защото се вярва, че докъдето стига светлината му, до там през лятото няма да пада градушка. Ергените, а в някои райони на страната и мъжете, жените и децата прескачат този огън за здраве и предпазване от бълхи. Младите момчета приготвят пръчки, разцепват ги в единия край и привързват там слама. Запалват сламата и завъртат оратника, като наричат и благославят.