Месечината и магьосниците

Във фолклора луната е „месечина”, „месечинка”, „ясен месец”. Тя е сестра на слънцето, но в по-ранни представи е момък. В песен от Странджанското село Вършило на слънчевата женитба с „момиче презморянче” го поканили „кум да стане”.

Луната излиза нощем, в мрака, и затова с нея са свързани много тайнства. Фазите й, разположението й, лунното затъмнение се обясняват с различни поверия.

Времето от новолуние до пълнолуние се счита за изключително благоприятно. Когато се появи нόвината (новата луна) е добре да се направи нищо ново и важно – годеж, сватба, да се започне оран, сеитба, жътва, вършитба, да се насече дървен материал за строеж на къща, да се влезе в нов дом, да се стрижат овцете, да се ушие нова дреха... Ако си се родил при новолуние, ще бъдеш здрав, късметлия и ще живееш дълго. Όсипът (след пълнолуние) се свързва с неуспех.
По месечината стопаните се ориентират и правят своята метеорологична прогноза – ако „рогата й са нагоре” и „тумбакът й виси”, ще вали дъжд...

С нея са свързани и магически практики, сред които, безспорно, най-интересна е свалянето й от магьосници в потайна доба срещу Великден или Еньовден. Това никой не го е видял, защото в поверието има конкретна заплаха – ако само погледнеш, ще полудееш или ще онемееш. Вярва се, че свалянето на месечината става така: в двора магьосницата слага котел с вода, вътре – различни билки, а до него – ново сито. В полунощ излиза от къщата си чисто гола, в ръцете си държи китка, приближава се до котела, изрича нещо, гледайки към месечината. Влиза в дома си, взема едно гърне и с него до котела пак прави заклинание. После взема ситото, обикаля къщата три пъти, като пак казва някакви думи. Слага ситото над котела, като капак, натопява китката в гърнето и поръсва самото сито, двора в четирите посоки, себе си и нагоре, към небето. Тогава месечината бавно започва да потъмнява и сякаш изчезва. Става тъмно, а в двора – светло като ден – месечината е паднала в ситото.

Според представите на хората в Странджа, след като магьосниците свалят луната от небето, превръщат я в крава, от която издояват „ девет менци” мляко. По този начин правят и своите крави по-млечни. Това тълкуване, определено, има практичен, повече
битов характер, търси се реален, измерим резултат. Има и друг вариант...Магьосницата повдига ситото над котела и тихо и продължително разговаря с месечината. После я освобождава, за да се върне тя бавно отново на небето. Уморена от слизането и качването, известно време не може да свети тъй ясно и силно, както преди, но постепенно се съвзема, докато „ се напълни”.
А тук, долу, на земята, пропяват първи петли и всичко изглежда по старому. Магьосницата си е вкъщи, вече е облечена и се занимава с обичайната си дейност – вари билки.
Какво се е променило? Защо е положила толкова усилия да принуди месечината да слезе на земята? Постигнала е целта си – вече знае всичко, което се е случило по света. Разказала й го е месечината, която от високото гледа навсякъде и то нощем, когато се вършат всякакви тайни работи...
Днес често казваме, че добрата информираност е най-важна, дава увереност, власт и сила. Явно, така е, откак свят светува...

Росица Топалова
Уредник в отдел „Етнография”

Използвана литература:
Димитър Маринов. Жива старина, книга първа, Русе, 1891, 49–52
Рачко Попов. Народен светоглед. Космография и география. В: Странджа. Материална и духовна култура, БАН, София, 1996, 217-218

„Вещици” – илюстрация на художника Виктор Паунов в книгата на Кр. Мирчев „Вампири, гундураци, змей”, София, 1998 .Снимката е от Omda.bg